Мнозина смятат тоалетната за нещо съвсем естествено. А иначе имиджът ѝ не е особено вдъхновяващ - ясно защо. Влизаш, свършваш си работата, пускаш водата - и забравяш. Така се отнасяме днес към тоалетната. Забравяме обаче колко важна е тя за здравето ни и колко много хора по света все още нямат достъп до хигиенични тоалетни. Този факт пряко или косвено поражда драматични последствия - като се започне от болестите и се стигне до бедността. А в същото време санитарната индустрия е бизнес за милиарди.
Кратка история на тоалетната
Но нека най-напред обърнем поглед назад, към историята на тоалетната. Още преди 5000 години на различни места по света се появяват сравнително ефикасни тоалетни - в днешна Шотландия, на остров Крит и най-вече в Пакистан, където индусите създават удивително модерни тоалетни с вода. Големият пробив към тоалетната в сегашната ѝ форма извършва в края на 16 век сър Джон Харингтън, който изобретява казанчето. Близо 200 години по-късно е патентован сифонът, благодарение на който зловонните изпарения не се завръщат обратно в помещението на тоалетната. Ако не броим някои дребни подобрения, днешните тоалетни функционират по същия начин благодарение на казанчето и на сифона.
Същинската революция обаче настъпва с решаването на друг проблем: какво се случва с човешките екскременти, след като тръгнат по отходните тръби? В средата на 19 век индустриалната революция води до набивал ръст на градското население в Англия, а в един момент и до избухването на тежки епидемии. Заразата често пъти се пренася от питейната вода, която е замърсена от отходните води. Когато през 1854 година холерата завладява един лондонски квартал, лекарят Джон Сноу доказва, че заразените черпят питейна вода най-вече от една-единствена помпа, която се намира в непосредствена близост до помийна яма. Няколко години по-късно над Лондон се разстила прочутата „голяма смрад“. Лятото на 1858 година се оказва необичайно топло и от водите на Темза се надигат отвратителни изпарения. Причината: отпадните води на Лондон вече от десетилетия се изливат в реката без никакво пречистване. Така за пръв път се ражда съвременната концепция за пречистване на отпадните води.
Другаде по света обаче и до днес липсват тези цивилизационни постижения. 2,4 милиарди души живеят без нормални санитарни съоръжения у дома или на работното място. А близо 4,5 милиарда души, повече от половината човечество, не могат да разчитат на благонадеждна санитарна система, на сигурно пречистване и отвеждане на отпадните води. А това води до редица проблеми, свързани най-вече със здравето на хората. Защото - както в Англия през 19 век - в тези условия непрекъснато избухват болести и епидемии. Според доклад на Световната здравна организация (СЗО), липсата на добра санитарна хигиена води до смъртта на 432 000 души годишно.
И още нещо. Милиони хора по света всекидневно са принудени „да си вършат работата“ под открито небе. Специално при жените това неимоверно повишава риска от насилия и сексуални посегателства, които водят до дълготрайни последствия. Много момичета предпочитат да не ходят на училище, ако няма подходящи тоалетни, където хигиенично и безопасно да се погрижат за себе си, особено когато са в цикъл. Така тези момичета остават с ниско образование, а това задължително ги тласка към бедност. Няколко организации в сътрудничество със Световната банка, Азиатската банка за развитие и други международни институции разработват концепция, която има за цел да сложи под обща шапка производството на санитарни продукти, санитарните услуги и създаването на дигитална инфраструктура в този сектор. Така хем ще се помогне на хората, хем ще се разработи пазар с огромен потенциал - 97 милиарда долара само в Индия и само за 2021 година.
Но добрата стара тоалетна с казанчето и сифона също подлежи на усъвършенстване и модернизиране, защото ако трябва да сме честни, тя не се е променила много от времената на „голямата смрад“ в Лондон. А един все по-изострящ се проблем кара активистите и учените да търсят нови решения в областта на канализацията и отпадните води: климатичните промени. Защото зачестяващите наводнения превръщат помийните ями в опасен източник на зарази, а освен това увреждат канализацията - всичко това води до разпространяване на болести. Дълготрайната суша пък ограничава достъпа до водата, която е необходима за санитарни нужди - резултатът отново са болести.
"Да измислим отново тоалетната"
И още: в тоалетните се използва прекалено много вода - до 30% от всекидневното потребление на питейна вода. Едно изплакване на тоалетната консумира до 14 литра вода - при положение, че 3 литра биха били напълно достатъчни, в зависимост от системата и степента на замърсяване. Това беше един от мотивите, подтикнали фондацията на Бил и Мелинда Гейтс да обяви през 2011 проекта си „Да измислим отново тоалетната“. Този проект насърчава разработването на устойчиви технологии, които функционират независимо от системата на общественото водоснабдяване. Една от разработките използва микровълнова технология, за да се добива електричество от отпадните води. А друга използва технологии за изпаряване и филтриране на екскрементите. Това ли ще бъдат тоалетните на бъдещето? Още не се знае. Ясно е обаче, че изобретението на име тоалетна е помогнало на човечеството поне толкова, колкото пеницилинът, ваксините и трансплантацията на органи, взети заедно. И че все още има неразработен потенциал да помага и в бъдеще.
Автор: Карим Солиман