Кипърският консерватор Никос Анастасиадис печели 51,1 % от гласовете на президентските избори, според екзит пол на държавната телевизия.
Въпреки сериозната преднина не е ясно дали победата му е окончателна, тъй като статистическата грешка е от процент и половина, а за да няма балотаж са нужни над 50 на сто от гласовете.
Втори с около 27 на сто се класира левият политик Ставрос Малас.
Досегашният президент – комунистът Димитрис Христофиас, отказа да се кандидатира за втори мандат.
Анастасиадис подкрепя реформите в икономиката и икономическите му възгледи може да помогнат на Кипър в преговорите за спасителна помощ, поискана от Европа. Финансовите министри на еврозоната отложиха решението за нея за 4 март, три дни след клетвата на бъдещия президент.
Според последните оценки страната ще се нуждае от 17.5 милиарда евро, от които 10 милиарда евро са за банковия сектор. Помощта, макар и малка в абсолютни измерения, представлява почти 100% от БВП на страната.
Президентските избори в Кипър се следят с повишено внимание в Турция, макар че Анкара не признава официално република Кипър. От регистрираните малко над 545 хиляди гласоподаватели за днешния вот - 604 са кипърски турци. На предишните президентски избори бяха гласували 600 кипърски турци.
В Анкара се счита, че днешните избори са критични, в смисъл, че избирането на кипърския държавен глава ще има значение и за преговорите по кипърския проблем, тъй като той ще бъде ръководител на кипърската страна.