Коментар от Зоня Дийн
За мен бъдещето е важно. Ето защо е важен и климатът. Аз принадлежа към онова голямо мнозинство от човечеството, което – показват го допитванията – се тревожи за нашата планета и разбира колко спешно трябва да се вземат мерки срещу заплахата от същинска климатична катастрофа.
В резултат от това ние, моето семейство, се опитваме да направим нещо. Където е възможно гледаме да предотвратяваме емисии от въглероден двуокис: вместо да се возим с автомобил, ние ходим пеша или караме велосипед, ядем много по-малко месо от средностатистическото семейство в промишлените държави и не летим на дълги разстояния, колкото и да са привлекателни такива пътешествия. Не хвърляме храни и използваме биологичните отпадъци за тор.
Космическият туризъм обезсмисля усилията срещу климатичните промени
Не щеш ли обаче се появява този неприлично богат з**ник, който решава да се изстреля в космоса. Просто ей така. Защото му е кеф.
Това ако не е егоизъм, не знам какво е.
Нещо повече: то обезсмисля всички наши усилия да пазим климата. Обезсмисля ги както морално, така и материално.
Готовността да се бориш срещу климатичните промени естествено се изпарява когато видиш, че други хора си правят каквото си искат, без да мислят за последствията. Ала отвъд този деморализиращ ефект трябва най-вече да имаме предвид какви емисии от въглероден двуокис предизвиква космическият туризъм. Лично аз изобщо не съм против пътешествията из Вселената. Нещо повече: обичам научната фантастика и изпитвам въодушевление от изучаването на безкрайните далнини на космоса. А освен това всеки вид туризъм предизвиква емисии от въглероден двуокис. С това искам да кажа, че изобщо не призовавам да се отмени всеки туризъм. Космическият туризъм обаче минава всички граници.
Чист цинизъм
Да вземем например пътешествието на Ричард Брансън с „Върджин Галактик“ на 11 юли. Този полет от 160 километра, който дори не излезе в орбита, предизвика отделянето на толкова въглероден двуокис, колкото един трансатлантически авиополет с пътници. Така че полетът на шестимата с „Върджин Галактик“ е плесница в лицето на всички, които се стараят да опазват климата – както на обикновените хора, така и на политиците. А проблемът може дори сериозно да се изостри един ден, когато космическият туризъм набере скорост. Всъщност, възможно е това да се случи съвсем скоро. Вече 600 души са се наредили на опашка за космически полет с „Върджин Галактик“, който ще им излезе дребната сума от 169 000 до 212 000 евро.
Фирмата на Брансън „Върджин Галактик“ много държала на устойчивото развитие, макар че не е съвсем ясно какво се има предвид под това. Предвид огромното количество въглероден двуокис, излъчен в атмосферата, за мен такова твърдение звучи доста съмнително. От своя страна милиардерът Джеф Безос отива отвъд празните приказки, защото ракетите на неговата космическа фирма „Блу Ориджин“ летят с водородно гориво и не отделят емисии от въглероден двуокис. Ала това не променя фактите. Да, водородното гориво може да се произвежда с помощта на възобновяеми енергии, в момента обаче – сигурно вече сте се досетили – и за неговото производство се използват фосилни енергоизточници.
И това ако не е ирония! Много често чуваме, че днешното природозащитно движение било въодушевено тъкмо от гледката, която се открива от космоса към Земята – тази чудно красива синя планета в черната Вселена. „Блу Ориджин“ твърди, че иска да стори добро на Земята. И сигурно по тази причина един от билетите за пътешествието в Космоса беше продаден на приказно богат анонимен пасажер. За 28 милиона долара. В интерес на истината тук иронията приключва. И започва чистият цинизъм.
Решението: вноски в специален климатичен фонд
Ако фирмите за туризъм в Космоса наистина се отнасят сериозно към своите зелени обещания, лично аз бих им предложила следното: за полета в Космоса на всеки отделен турист фирмите би трябвало да внасят аналогична сума в един фонд за опазване на климата. Така неприлично богатите з****ци ще могат да си правят кефа, но в същото време ще полагат усилия за спасяване на климата. Да, само една такава компенсация може да оправдае космическия туризъм. Компенсация, която подсигурява бъдещето на планетата. На това искрящо синьо-зелено-кафяво бижу, където е вкоренен нашият живот. На тази единствена планета, където можем да живеем.