На седми юни 2015-а година Демократичната партия на народите (ДПН) печели 13 процента от гласовете на парламентарните избори в Турция, а Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган губи абсолютното си мнозинство. Сред избраните депутати от ДПН е и Зия Пир. Но той далеч не споделя еуфорията на своите съмишленици. Само два дни преди вота едва се разминава с бомбен атентат, който взима много жертви.
Кръвта вода не става
Семейството на Пир имигрира в Германия, когато той е на девет. Оттам нататък той живее 35 години във Федералната република, има собствен бизнес в Дуисбург, но загърбва всичко това, за да се върне в родината си и да се включи в политиката, разказва "Райнише пост". Кир не е политик - той е бизнесмен. Но няколко изречения го карат да изостави Германия и да се впусне в турската политика: "Новата история започна с чичо ти, той събуди кюрдите. Сега трябва да се установи траен мир. Искаме името Пир отново да се чува", му казват от ДПН.
Кемар Пир, чичото на Зия, е добре познат в югоизточна Турция. Той е герой на кюрдите, който заедно с Абдуллах Йоджалан основава Работническата партия на Кюрдистан, по-известна като ПКК. Кемар Пир умира през 1982-а година по време на гладна стачка срещу условията на задържането му. Оттогава кюрдите гледат на него като на мъченик, а думите му "Ние толкова много обичаме живота, че сме готови да умрем за него", могат да бъдат прочетени по фасадите на много сгради в заселените с кюрди градове. Роднинската връзка с Кемар Пир е основната причина семейството на Зия да напусне Турция. Той завършва икономика в Бохум, а като млад временно работи към германско-турския форум на ХДС, мотивиран от несъгласието си с кампания против двойното гражданство. Години по-късно се свързва с Ердоган, който по това време е министър-председател на Турция. Като много други, и Зия Пир тогава вярва, че Ердоган иска да демократизира Турция. Затова работи за разрастването на влиянието на лобистката турска организация Международен съюз на демократите. "Но сега сме врагове", казва Зия по адрес на турския президент.
Преследвания, сблъсъци и арести
След пристигането си в Турция той трябва да сменя жилището си всяка седмица заради опасенията от атентати. Шест месеца след като Зия влиза в парламента, в Турция се провеждат нови избори. Междувременно конфликтът между ПСР и ПКК ескалира. Ердоган връща абсолютното си мнозинство. Кир отново става депутат, но ситуацията вече е различна. По улиците на Диарбекир, откъдето е избран, се стига все по-често до сблъсъци между кюрдски демонстранти и силите за сигурност. Цивилни граждани умират пред очите му.
В нощта на 4-и ноември 2016-а положението на Зия Пир достига става наистина критично. Пред жилището му се появяват две дузини тежко въоръжени полицаи. След опита за преврат през лятото, в Турция е обявено извънредно положение, а опозиционерите са обект на преследвания. Имунитетът на депутатите от ДПН е отнет. Докато гледа по телевизията как арестуват негови колеги, пред дома на Пир паркират водни оръдия. "Направиха истинско шоу", спомня си той. Заедно с други представители на ДПН прекарва нощта в ареста. Лидерът на партията Селяхаттин Демирташ е в затвора и до днес, макар Европейският съд по правата на човека да настоява за освобождаването му.
Животът му е в опасност и в Германия
Пир възнамерява да се кандидатира за депутат отново на следващите избори, но партията вече не може да гарантира сигурността му. "Имам шест атентата зад гърба си", разказва той. В крайна сметка се връща в Германия, където основава нова компания. Но пак не е в безопасност. Според властите в Германия, в провинция Северен Рейн-Вестфалия живеят 3700 души, които са тясно свързани с крайнодясната груповка "Сивите вълци", за която кюрдите са основен враг. "Ако някой наистина иска да ми навреди, ще разбере къде живея, къде работя, къде се храня", казва Пир. Той продължава да води разговори на високо ниво в Берлин и Брюксел, както и да дава изявления по малкото кюрдски и турски медии, които не са контролирани от режима в Анкара. Около 140 хиляди последователи четат постовете му в Туитър. Няма как да се върне в Турция, защото го грозят 53 години затвор заради някои негови речи.