Никъде другаде в Дуисбург няма толкова много българи и румънци, колкото в квартал Хохфелд. На последните местни избори те можеха да гласуват, но не го направиха. Защото вече не очакват нищо от политиците.
Мирца Едис вече е изминал безброй километри из квартала, от който се кандидатира за депутат в Бундестага от Лявата партия. Не е облечен официално, но е готов да разговаря с всеки за неговите проблеми - на немски или на турски, според случая.
Избирателният район е труден - на последните местни избори през 2020-а там само 22 процента от избирателите са упражнили правото си на глас. В този беден район на Дуисбург хората са разочаровани от политиците и са обезверени. В квартала живеят към 20 000 души от 136 националности, като повечето са на социални помощи.
Мирца Едис е свидетел на западането на квартала - неговите родители пристигат в Дуисбург-Хохфелд от Турция през 1975-а година. „Това е квартал, на който в последните 30 години политиците изобщо не са обръщали внимание. Имахме басейн, имахме детски центрове - всичко обаче затвори", разказва Едис. Неговото желание е хората в квартала да вземат живота си в ръце, т.е. да се опитват да влияят на политиците. Но на повечето им липсва необходимата енергия.
Важен е само днешният ден
Проучване на фондация „Ханс Бьоклер" от 2010-а година стига до следния извод: В районите с ниска избирателната активност делът на самотните майки е двойно по-висок, този на мигрантите – три пъти, на безработните – четири пъти, а този на социалните жилища - десеторно по-висок.
Всичко това важи за Дуисбург-Хохфелд. 11 години след въпросното проучване ситуацията дори се е влошила - социалното неравенство е нараснало. А който се чувства социално изолиран в повечето случаи не стига до урните.
Гюнтер Шпикофски - шефът на социалната кухня, която предоставя храни на нуждаещите се, има съвсем просто обяснение: „Бедните хора имат по-различни проблеми от това за кого да гласуват - те са загрижени дали ще напълнят хладилника. Който избира определена политика или политически концепции, трябва да може да мисли дългосрочно. Но който трябва всеки ден да импровизира, има нужда от всичките си ресурси за днешния ден". Разбирай: да се осигури храната, да има покрив над главата, да се намерят пари за училищната екскурзия на децата...
Колко трудно се справят някои си личи ясно при раздаването на храна в социалната кухня в Дуисбург-Хохфелд. Още преди тя да е отворила, пред вратите ѝ се извива дълга опашка от нуждаещи се – пенсионери, безработни, мигранти. Мартина Тидхен работи в кухнята на доброволни начала. Но колкото и да се старае да помогне на нуждаещите се, някои от тях имат проблеми с предоставянето на удостоверение, което да потвърждава, че им се полага безплатна храна. Други разбират само фарси или арабски.
Социалната кухня обслужва 400 домакинства, почти 2000 души. Много бедни пенсионерки са дошли с количките си за продукти. Повечето от тях се срамуват, че зависят от помощите - възмущават се от политиката, която ги е докарала до това положение, и понеже са разочаровани, не смятат да гласуват.
И новодошлите не вярват на политиците
Търговската улица в Дуисбург-Хохфелд е основно място за срещи на местните жители. Пълно е с барчета, игрални зали, бижутерии. Бутици или деликатесни магазини няма, но пък гъмжи от български закусвални. Според по-старите местни жители, именно те са изместили някогашните хубави магазини.
Мирца Едис обаче предпочита да гледа на новопристигналите като на плюс: „Магазините не са затворили заради това, че тук са дошли хора от България и Румъния, а защото германското население напусна този квартал. Аз се радвам, че сега тук пак има живот. А и за градските власти е добре да получават приходи".
Никъде другаде в Дуисбург няма толкова много българи и румънци, колкото в Хохфелд. Те биха могли да гласуват на местните избори, тъй като са граждани на ЕС. Но почти никой от тях не се е възползвал от това свое право.
Мирца Едис е убеден, че новопристигналите изпитват недоверие към синдикатите и политиците. „Те не знаят какво правят партиите, за какво се застъпват. На базата на опита от родните си страни тези хора ги смятат за корумпирани и ги избягват".
Само за елитите ли е демокрацията?
Когато бедните хора не отиват да гласуват, последствията могат да бъдат фатални. Проучването на фондация „Ханс Бьоклер отбелязва, че "недоволството често води до апатия и до отказ от политическа активност, но не и до протест". Гюнтер Шпикофски е на същото мнение: „Смятам, че недоволството расте, но бедните няма да вдигнат революция, поради което всичко ще си остане така, както е".
Мирца Едис е против запазването на статуквото - не само образованите и богатите трябва да гласуват. Затова ще продължи да обикаля из квартала с надеждата да събуди интерес към демокрацията и да събере достатъчно гласове, за да може да влезе в Бундестага. Ако успее, ще стане един от малкото депутати без висше образование - но пък ще бъде един глас повече за бедните.