Бившият южнокорейски диктатор Чун Ду-хван почина на 90-годишна възраст, съобщи националната информационна агенция "Йонхап".
Новината съобщиха сътрудници на Чун. Бившият южнокорейски президент, който е имал хронични заболявания, е починал тази сутрин в дома си в столицата Сеул.
Чун Ду-хван управляваше страната с железен юмрук след военен преврат през 1979 г. Управлението му предизвика огромни протести за демокрация.
Чун е имал множествен миелом, рак на кръвта, който е бил в ремисия, а здравето му се е влошило наскоро, уточни пред репортери бившият му прессекретар Мин Чун-ки.
Бивш военен командир, Чун ръководи клането на продемократични демонстранти от армията в град Куанджу през 1980 г., престъпление, за което по-късно беше осъден и получи смъртна присъда, заменена с по-леко наказание.
Смъртта му настъпи около месец след като съзаговорникът в преврата и негов наследник президента Ро Тае-у, който изигра решаваща, но противоречива роля в проблемния преход на страната към демокрация, почина на 88-годишна възраст.
Надменен, изправен, като че ли е глътнал бастун, по време на процеса срещу него в средата на 1990-те години на миналия век Чун защити преврата като необходим за спасяването на страната от политическа криза и отрече изпращането на войници в Куанджу.
"Сигурен съм, че бих предприел същите действия, ако възникне същата ситуация", настоя Чун пред съда.
Чун е роден на 6 март 1931 г. в Юлгок-мьон, беден фермерски град в югоизточния окръг Хапчеон, по време на японското управление над Корея.
Той се присъединява към армията направо след гимназията, проправяйки си пътя към висшите чинове в армията, докато не беше назначен за командир през 1979 г. Поемайки отговорността за разследването на убийството на президента Пак Чун-хи през същата година, Чун ухажва ключови военни съюзници и придобива контрол над южнокорейските специални служби, за да оглави преврата на 12 декември.
"Пред най-влиятелните организации при президентството на Пак Чун-хи ме изненада колко лесно (Чун) получи контрол над тях и колко умело се възползва от обстоятелствата. В един миг той сякаш се превърна в гигант", коментира Пак Джун-кван, подчинен на Чун по време на преврата, по-късно пред журналиста Чо Габ-же.
Осемгодишното управление на Чун в президентския Син дом се характеризираше с бруталност и политически репресии. То обаче беше белязано и от нарастващ икономически просперитет.
Чун подаде оставка от поста на фона на предвождано от студенти в цялата страна демократично движение през 1987 г., настояващо за пряка избирателна система.
През 1995 г. той е обвинен в метеж, държавна измяна и е арестуван, след като отказва да се яви в прокуратурата и избягва в родния си град.
На това, което местните медии нарекоха "процеса на века", той и Ро бяха признати за виновни за метеж, държавна измяна и подкуп. В присъдата си съдиите определиха, че възходът на Чун на власт е дошъл "чрез незаконни средства, които нанесоха огромни щети на народа".
Смята се, че хиляди студенти са били убити в Куанджу според свидетелства на оцелели, бивши военни и следователи.
Ро получи продължителен затвор, докато Чун беше осъден на смърт. Това обаче беше заменено от Върховния съд в Сеул в знак на признание за ролята на Чун в бързото икономическо развитие на азиатския "Тигър" и мирното прехвърляне на президентството на Ро през 1988 г.