Не съм оптимист за положението в Албания, дори направо съм песимист. През 1990-та година след падането на комунизма вярвахме, че имаме нужда от един преходен период за да тръгнем напред, но бяхме убедени, че сме на прав път. Вярвахме в мита за прехода. За нас, преходът трябваше да означава установяването на европейските демократични ценности и спазването на правата на човека. Този оптимизъм беше вдъхновен от идеите на Франсис Фукояма за края на историята. Западът стигна до края на историята. Прозападният ни елит с помощта на западните елити трябваше да ни изведе от пустинята, в която се намирахме.
След 30-годишният опит нещата изглеждат по съвсем друг начин. Вече не говоря за преход, а че вървим по лош път и преди всичко в икономиката, която не е в състояние да се пребори на световния пазар и разчита на помощта от емиграцията. Приказките за либерализма, свободния човек и правата на човека бяха подменени от жесток капитализъм и невъзможността да създадем общество.
Преди в Албания нямахме общество. Имаше принудителна колективизация. Диктатура, в която властваше един човек, която задушаваше всяка личност, но и носенето на отговорност. Гражданите бяха в позицията на деца. На децата, които бяха загубили родителите си попаднаха в света на екстремния индивидуализъм. В същото време не трябва да забравяме за авторитартния манталитет, който вирееше в продължение на столетия. Партиите, които бяха формирани, не носеха в себе си демократичен дух, те са партии на олигархията с престъпно обкръжение. Те не водят икономическа политика в полза на народа, но имат престъпното им обкръжение, което им гарантира съществуването. Отново живеем в условията на авторитарен режим. Единственото нещо, което ще добавя е, че няма полицейски режим от времето на Енвер Ходжа.
Олигарсите превзеха всички партии, които загубиха собствените си ресурси. Медиите също са в техни ръце. Те напълно контролират и правосъдната система. В крайна сметка ние имаме три банди: Социалистическата партия на Еди Рама, партията на Сали Бериша и една по-малка. Това нещо аз наричам - путинизъм. Опозицията и медиите съществуват, но тяхното влияние е незначително. Навлязохме в период, в която няма смяна, няма ротация.
От друга страна, САЩ и ЕС си партнират с авторитарните режими. Те не са достатъчно заинтересовани за случващото се на Балканите. Още повече като се има предвид, че и те самите преминават през кризисни времена и не са заинтересовани от напредъка на демократичните процеси в региона. Европа също загуби своя компас. Ние вярвахме, че в Европа е настъпил краят на историята, но това не е точно. Така ние се изправихме в ситуацията, която аз наричам наркокапитализъм. Не е ясно в каква посока върви Европа, а и ние самите в каква посока вървим. С една дума тази Европа, не е онази, за която ние си мечтаехме. Останахме без перспектива.
За Балканите смятам, че е необходим ангажимента на Европа от 90-те години на миналия век и мощен личен ангажимент в защита на европейски ценности. Но в никакъв случай това не може да бъде подхода на нашия премиер Еди Рама, който търси решение на проблема с бягството на младите от Албания, защото не виждат бъдещето си тук, с докарване на хора, примерно от Бангладеш. Те не разбират нашият език, с тях няма да имаме проблеми, но когато научат езика ни и започнат да протестират, ще ги заменим с други. За него хората са само инструмент!
При анализ на икономическия свят, който всъщност определя и политическия, разбираме, че икономиката в ръцете на мафията. Сред депутатите има все повече хора, които са част от престъпните структури. Ако средствата ти идват от търговията с хора, наркотици и други подобни неща, ти започваш да криминализираш цялото общество. Достатъчно е да погледнем строителството в тирана. Старата Тирана вече не съществува. Нещата получават най-добър отговор в книгата "Тайната история на ндрангета“ от Никола Гратери и Антонио Никазо. Двамата описват подробно как мафията Ндрангета се превръща в доминираща класа в Калабрия. Икономиката ни все повече зависи от черната зона. това е един трагичен факт. Точно това се случва в Албания с една изключителна голяма скорост. Албания се намира в същото положение като Калабрия през 60-те години на миналия век. Трябва да бъдат легализирани нелегално спечелените пари. Лично аз този период наричам турбо наркокапитализъм.
Днес интелектуалците биват корумпирани, но тяхното положение не се различава много от онова от времето на Енвер Ходжа, когато той принуждаваше интелектуалците да слугуват на режима. /БГНЕС
Фатос Лубоня е албански политически анализатор. Той прекарва 17 години в затворите на диктатора Енвер Ходжа. В продължение на 7 години е затворен в килия. Там той пише роман и дневник върху цигарена хартия, която укрива в корицата на един речник. Пуснат е на свобода през 1991г. Той остро критикува основните политически фигури в Албания като премиера Еди Рама, бившият президент Сали Бериша и бившият лидер на Армията за освобождение на Косово Рамуш Харадинай.