Статията в авторитетното брюкселско издание „Политико“ е озаглавена „Войната в Украйна извади на бял свят трайното влияние на Кремъл в България“. А германският „Зюддойче Цайтунг“ (ЗЦ) в заглавието си описва ситуацията с една позната метафора: „Между два стола“.
За България това е важна стъпка
Авторката на тази статия Катрин Калвайт разказва за изявленията на руската посланичка в София, които предизвикаха остри реакции в страната и споменава проучванията, показващи сериозен спад на симпатиите към Русия и Путин в резултат от войната.
„Посланичката има обаче съвсем конкретни причини за хапливите си забележки: защото българското правителство в рамките само на седмици за втори път изгони руски дипломати по обвинение в шпионаж. Освен това българският кабинет зае обща и единна позиция против нападателната война срещу Украйна, на което руското външно министерство отговори със заплахи. За една държава от ЕС и от НАТО тази позиция не е изненадваща, но за България е важна стъпка, като имаме предвид традиционно близките ѝ исторически връзки с Москва и голямата ѝ зависимост от руския газ“, коментира авторката.
За тези връзки става дума и в статията в „Политико“. Авторката Боряна Джамбазова припомня за историческия епизод „16-та съветска република“ и пише: „Дори след падането на Желязната завеса много хора, обвързани със стария режим и с неговите тайни служби, останаха в българския политически истаблишмънт. Широко разпространената корупция по високите етажи и връзките на олигарсите с правителството позволиха на Москва да използва и занапред тези обвързаности“.
По повод съществуващия възглед, че България е „Троянски кон“ на Москва в ЕС „Политико“ цитира програмния директор на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов: „Равнището на руското влияние в България е безпримерно и прави страната много уязвима“. Същите акценти присъстват и в новина на Асошиейтед Прес от вчера: „Русия използва корупцията на местно равнище, за да влияе върху Балканския регион, заяви българският министър-председател Кирил Петков.“
Трудните задачи на Петков
А новият български лидер трябва да се бори и срещу проруската дезинформация, която твърди, че за нахлуването в Украйна били виновни САЩ, добавя „Политико“. „Петков трябва да преговаря в същински лабиринт и хем да управлява отношенията на страната си с Русия, хем да се грижи за своите избиратели“, четем още в статията.
За този проблем пише и германският ЗЦ: „Войната изцяло промени дневния ред на едно току-що сформирано и изключително хетерогенно правителство, включващо доста политически неопитни министри. То всъщност трябваше да положи ново начало и да подхване битка срещу корупцията и структурите на мафията. В момента обаче касапницата в отдалечената само на няколкостотин километра Украйна засенчва всички останали теми“.
В обширния анализ на Катрин Калвайт в ЗЦ става дума и за напреженията, които се усещат по този повод вътре в управляващата коалиция – най-вече между формацията на Петков, възникнала в резултат от протестите през 2020 година, и социалистите, които по традиция са приятелски настроени към Москва. Според авторката, по принцип подкрепа за прозападната политика на кабинета може да дойде и от най-голямата опозиционна партия ГЕРБ, която иначе защитава членството в ЕС и се застъпва за решителна политика към Москва. „Но откакто преди две седмици бившият премиер Бойко Борисов беше задържан за 24 часа заради съмнения за корупция и изнудване, а медиите вдигнаха много шум около това, базата за диалог по темата е тежко увредена“, коментира ЗЦ.
Има и шансове за България
И двете обширни статии отделят голямо внимание както на особената податливост на много хора в България към фалшивите новини, разпространявани от официалната руска пропаганда, така и на българската енергийна зависимост от Русия. ЗЦ цитира източници, близки до българския премиер, според които войната в Украйна разкрива пред България нови и немислими доскоро шансове: да не подновява договора с „Газпром“ след изтичането му през 2023 и да прекрати преговорите за АЕЦ „Белене“. И още: да преустрои армията си, която в момента използва остаряла съветска техника. По повод привеждането на армията към стандартите на НАТО, в края на статията в ЗЦ авторката Катрин Калвайт прави паралел с Румъния:
„Съседна Румъния изпъква особено именно с ангажимента си към една нова отбранителна политика. Двете страни влязоха заедно в ЕС през 2007 и все още се намират под критичното наблюдение на Брюксел. И в Букурещ управлява нова и много хетерогенна коалиция, която трябва да се справя с напреженията между проевропейски и проруски сили. (…) Но във военно-политическо отношение Букурещ взима решенията много по-бързо от съседката си. Тази бедна държава инвестира милиони в изграждането на отбранителната инфраструктура, партньорите от НАТО вече ѝ предоставиха допълнителни изтребители. Президентът Йоханис оповести увеличаване на отбранителния бюджет от 2% на 2,5% от БВП. Украйна е прекалено близо, общата граница от 640 километра е прекалено дълга, а риск за сигурността представляват още Република Молдова и контролираното от руски войски Приднестровие – все причини, поради които Букурещ си сътрудничи особено тясно с партньорите.“