Продължаваща вълна от насилствени протести в Перу показва как руската инвазия в Украйна засяга пазарите по света, предизвиквайки вълнения и задълбочавайки политическите разделения, предаде Си Ен Ен.
Първоначално нарастващите цени на горивото предизвикаха протести, които започнаха миналата седмица, но бързо се засилиха в големи антиправителствени демонстрации с шествия и блокади на пътища.
Според перуанските власти, най-малко шестима души загубили живота си по време на протестите, въпреки борбата на властите за овладяване на ситуацията.
Най-малко девет главни пътища в страната останаха блокирани от протестиращи.
Късно в понеделник президентът, Педро Кастило, обяви извънредно положение и постави в столицата на страната полицейски час, но оттегли заповедта във вторник следобед, тъй като стотици протестиращи, пренебрегнали мярката, излязоха по улиците на Лима, за да поискат неговата оставка.
Защо Перу?
Политическите вълнения не са нещо ново в Перу. През последните пет години страната имаше петима президенти, включително един, който беше подложен на импийчмънт и отстранен от поста. А самият Кастило вече се изправи - и оцеля - с две гласувания за импийчмънт, откакто встъпи в длъжност през юли.
Перу е плодородна почва за протести през последните години, но сегашната криза бе предизвикана като пряка последица от войната в Украйна.
Дългите последици от войната на Путин
Руското нахлуване в Украйна - и последващото решение на световните лидери да изолират Русия от световните петролни пазари - доведе до покачване на цената на петрола.
А за Перу въздействието е особено тежко.
В сравнение с други страни в региона, като Аржентина или Венецуела, Перу внася по-голямата част от своя петрол. Това я направи по-изложена на скорошния скок, който удари икономиката точно когато се възстановяваше от въздействието на пандемията от Covid-19.
В резултат на това инфлацията в Перу през март беше най-високата от 26 години, според Статистическия институт на страната. Най-изложеният сегмент са храните и горивата, като цените са се повишили с 9,54% от миналата година, съобщи перуанската централна банка.
Тъй като цените се покачваха толкова бързо, не отне много време, преди протестите да започнат да се разпространяват в цялата страна. А на 28 март група транспортни работници и синдикат на шофьорите на камиони призоваха за обща стачка, за да поискат по-евтино гориво.
През последните няколко дни други организации и групи се присъединиха към протестите, като някои региони затвориха училища и прибягнаха до онлайн обучение.
Преди да стане президент, Кастило беше синдикален лидер и учител в малко училище в селския район Кахамарка, настоявайки за по-добри заплати и условия на труд.
Сега основният му избирателен район, градската работническа класа в предградията на Лима и селските фермери в цялата страна, са особено силно засегнати от инфлационната спирала, защото плащат по-високи цени за храната и транспорта си.
Това още повече подкопава политическата му подкрепа.
Какво следва?
Трудно е да се предвиди как ще се развие ситуацията.
Дори преди да издаде заповедта за полицейски час, Кастило вече беше направил някои отстъпки, като намали данъците върху горивата и увеличи минималната заплата до 1025 сола - приблизително 280 долара - в неделя. Но това също не успя да успокои ситуацията.
След като заповедта му за полицейски час призова обратен ефект, президентът изглежда се изчерпва, като се има предвид, че Перу няма капацитет да контролира международните цени на петрола.
Тъй като конфликтът в Украйна продължава да бушува, сегашният инфлационен климат се прогнозира да продължи.
Всяка по-нататъшна субсидия за по-ниски цени на горивата ще увеличи дълговете на Перу и ще навреди още повече на финансите.
Положението на Перу обаче далеч не е уникално и Кастило не е сам.
Други лидери са изправени пред същия труден избор как да се справят с нарастващата инфлация, докато се опитват да подредят финансите си след хаоса, причинен от Covid-19.
Тъй като кризата се задълбочава, Перу може да търси отговори от други страни.