Германия предлага защита на руснаците, които са подложени на преследвания и заплахи. Германското правителство взе специално решение в този смисъл. Става дума за журналисти, адвокати, правозащитници, както и за сътрудници на „нежеланите“ от Кремъл организации и тези, които са белязани с етикета „чуждестранен агент“. На 18-и май сходна програма прие и Чехия. А както показва реакцията на руските власти, тези мерки определено не са излишни.
Емигранти, но не бежанци
Войната на Путин срещу Украйна продължава вече повече от три месеца. През това време от Русия заминават все повече противници на агресията. Сред заминалите има много от тези, които в началото са се опитвали с достъпните им средства да се борят срещу решението на Путин, както и такива, които са били жертва на репресии още преди войната. В самата Русия свободата и здравето на тези хора са под голяма заплаха. Затова стотици хиляди (а може и да са няколко милиона, както се говори) руснаци напускат страната си.
През цялото това време властите в редица чужди държави обсъждаха как биха могли да им помогнат. И в крайна сметка никой не е изразявал съмнения, че има нужда да им бъде оказана поддръжка. Но и дълго не се стигна до нищо повече от обсъждания. Конкретните програми започнаха да се появяват чак на четвъртия месец от войната, но по-добре късно, отколкото никога. Все пак хората не могат до безкрайност да стоят с куфарите си в безвизовите страни, без работа и често без нормално жилище. Още повече, ако това са хора, които могат да подпомогнат борбата против руския диктатор.
Руснаците имат нужда от легализация в ЕС
Руснаците не бягат от бомбардировки и артилерийски обстрел, за разлика от украинците. Затова забавянето е разбираемо. На властите в много европейски страни просто не им е било до емигрантите от Русия и повечето руски опозиционери са наясно с това.
Но руснаците и не молят да се отнасят с тях като с бежанци – те не искат да се превръщат в тежест за европейските общества, да искат статут на политически бежанци, да чакат с месеци или години да бъде разгледано искането им за убежище, губейки професионалната си квалификация. Тяхното основно желание днес е правовата регламентация на техния статут. Каквото именно е готова да им предложи Германия.
Още отсега руски опозиционни медии и структури на гражданското общество се изместват от Русия към държавите в ЕС. И емигрантите биха искали колкото може по-скоро да получат възможността да възобновят своята дейност. Тези хора имат нужда от работни визи и изгледи за жителство, оттам нататък в повечето случаи са готови да се оправят сами.
Кои са „достойните“?
Германия и Чехия взимат сега необходимите мерки, макар и със закъснение. Но тези мерки се натъкват и на отпор.
Някои казват, че мерките са разумни, но недостатъчни – остават немалко бюрократични пречки, а и не е ясно по какви критерии ще бъдат подбирани „достойните“. Не е ясно и как на вече пристигналите и получилите визи ще бъде даден достъп до пазара на труда. Има и много други технически въпроси, които засега остават без отговор.
А има и европейци, които смятат, че след започнатата от Русия нова война гражданите на държавата-агресор нямат място в ЕС. И откъде-накъде се правят специални програми – дори би трябвало тези, които вече отдавна живеят в Общността, да бъдат лишени от изгледи за жителство.
Противоположната позиция е да се даде възможност за заминаване на всички руснаци, които поискат. По тази логика протестът срещу войната се потвърждава със самия факт на емиграцията. Затова на тези хора би трябвало да се помага да заминат, независимо от това каква позиция са заемали в Русия.
Автор: Иван Преображенский