България иска да се присъедини към еврозоната през 2024 година, но скептицизмът към приемането на единната европейска валута в страната расте, пишат от европейското издание "Modern Diplomacy". Според проучвания на Евробарометър, подкрепата за приемане на еврото в България е спаднала от 74% през 2004 година до едва 27% през тази година. Освен това Европейската централна банка все още не оценява страната като готова да приеме еврото, отбелязва авторът Фабио Теларико.
За ползите от еврото
Сред аргументите в подкрепа на присъединяването на България към еврозоната от изданието посочват, че това би подобрило качеството на банковия надзор за българските банки. Освен това икономистите отбелязват, че приемането на общата европейска валута би се отразило положително на чуждестранните инвестиции и на търтговията, както и че България би получила достъп до допълнителни средства от ЕС за подпомагане при справянето с кризи - като пандемията.
Относно потенциалните допълнителни инвестиции в българската икономика след влизане в еврозоната, от изданието посочват, че тази прогноза не е сигурна, обръщайки внимание на изследвания, публикувани от известни институции и университети, които опровергават тези твърдения. Например, използвайки данни за 35 държави от ОИСР за периода 1997-2008, двама чешки изследователи установяват, че членството в ЕС насърчава инвестициите много повече, отколкото използването на еврото, отбелязват от "Modern Diplomacy".
От изданието смятат, че трябва да се вземе предвид и уникалността на фискалната политика на България - държава, чиято валута е обвързана с еврото при фиксиран обменен курс от 1,98. Авторът Фабио Теларико отбелязва, че някои експерти твърдят, че България по своему вече е в еврозоната - причината е валутният борд, който гарантира фиксирания курс на българския лев.
Една странна идея: лев за Германия?
В германския "Die Welt" основателят на Изследователския институт "Флосбах фон Щорх" Томас Майер също припомня за обвързването на българския лев с еврото. Но поводът е друг: еврото, което губи от стойността си спрямо долара. "При някои тези сценарии вероятно събуждат копнежи по германската марка", пише авторът и обяснява, че носталгията по германската марка го навежда на мисли за българския лев. "През 1997 българската валута е свързана с фиксиран курс с някогашната германска национална валута. Когато Берлин приема еврото обаче, българският лев влиза във валутен борд с единната европейска валута. Така германската марка продължава да живее в българския лев", пише той. Майер отбелязва, че Българската народна банка все още държи основно краткосрочни еврови държавни облигации, за предпочитане германски държавни облигации.
"За носталгиците по германската марка като мен това е успокояваща мисъл", пише Томас Майер. Авторът разсъждава и върху интересна хипотеза - ако качеството на еврото продължи бързо да се влошава, Германия би могла да въведе българския лев. "Кой знае, може би и българите ще се осмелят да се откажат от фиксирания валутен курс към еврото заедно с нас", разсъждава Майер. Според него при един такъв сценарий левът ще поскъпне спрямо еврото и инфлацията ще спадне. "Тогава може би ще се споразумеем наследникът на лева да се казва просто "марка", пише в заключение авторът".