"Русия е наш съюзник и ще ни помогне и този път”, казва една жена от Белград за новото напрежение по границата с Косово. Опасяват ли се хората от нова ескалация на конфликта? Ето какво чу и видя там репортер на ДВ:
Слънцето грее, хората пазаруват и се разхождат, движат се трамваи, автобуси, таксита и лични автомобили: На пръв поглед в сръбската столица Белград няма и следа от конфликта със съседно Косово. "Нищо няма да се случи", казва за ДВ 30-годишната Светлана, която току-що се е върнала от почивка на хърватското крайбрежие: "Това правят политиците тук, на Балканите, вече повече от 20 години: малко провокация, после дават назад, преди нещата наистина да ескалират както през 1999 година."
През последната година на 20-и век тогавашният сръбски лидер Слободан Милошевич изостря конфликта с албанците в Косово, съставляващи около 90% от населението на провинцията, която тогава е част от Сърбия. Сръбските сили за сигурност извършват кланета и прогонват стотици хиляди несръбски граждани, както по-рано постъпват и в конфликтите с Хърватия от 1991 до 1995 година и с Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 година. Тогава НАТО се намесва и принуждава сръбските части да се изтеглят от Косово.
Заедно със силите за сигурност, много сръбски цивилни граждани тогава също напускат региона. Следва почти десетилетие, през което Косово беше администрирано от ООН. Освен това от войната през 1999 г. в страната има и сили на НАТО. Те обаче не успяват да защитят останалото в Косово сръбско малцинство, когато през 2004 г. албанци нападат техните домове, църкви и културни институции. След това още повече сърби напускат Косово.
През 2008 г. парламентът в столицата Прищина обявява бившата сръбска провинция за независима. Но останалото сръбско малцинство - около 5% от населението - бойкотира гласуването. В Северно Косово, където сърбите са мнозинство, косовската държава все още е фактически безсилна. А повечето от жителите на сръбските "анклави" в южната част на страната напускат селищата си под защитата на НАТО.
"Косово е част от Сърбия"
"Косово ли? Това е много далеч", казва пред репортер на ДВ сервитьор в ресторант в центъра на Белград. Той не вярва, че ще се стигне до нова ескалация с бившата сръбска провинция. Но човек не може да е сигурен: "Албанците потискат нашите сънародници в Косово", продължава той. "Ясно е, че те се борят срещу тях. И е ясно, че трябва да ги подкрепим, все пак те са сърби като нас. А Косово е било и остава част от Сърбия."
Александър Вучич, сръбски ултранационалист и министър по времето на Слободан Милошевич през 1990-те години, водещ член на национално-консервативната Сръбска прогресивна партия от 2008 г. насам и президент на Сърбия от 2017 г. насам, също вижда нещата по този начин. "Режимът в Прищина" - имайки предвид избраното правителство на Република Косово под ръководството на министър-председателя Албин Курти - е решил да "налага на сърбите в Косово неща, които нямат право да правят”, казва Вучич.
"Реципрочност"
Всъщност Сърбия не признава документи за самоличност и регистрационни номера на автомобили от Косово. Влизащите в Сърбия косовари се нуждаят от заместващи документи и са длъжни да прикриват символите на Република Косово върху регистрационните табели на автомобилите. От 2021 г. същото трябва да правят и сърбите на влизане в Косово, а Прищина определя това като реципрочна мярка.
Сегашният спор започна в края на юни 2022 г. със съобщението на правителството на Курти, че ще прилага принципа на реципрочност и по отношение на сръбските документи за самоличност и ще задължи собствениците на автомобили в доминираното от сърби Северно Косово да сменят сръбските си регистрационни табели с косоварски.
Собствениците на автомобили, които откажат да направят това, са заплашени от конфискация на превозните средства, твърдят сръбски медии. В знак на протест срещу тези мерки на 31 юли 2022 г. косовските сърби издигнаха барикади на различни гранични пунктове.
"Русия ще ни помогне и този път"
"Вече съм малко притеснена", казва за ДВ продавачка на плодове на пазара "Каленик" в Белград. "От 1999 г. насам тук е мирно, но от месеци в Украйна има война и кой знае дали тя няма да се пренесе и при нас." На въпроса как би било възможно това, като се има предвид разстоянието между Косово, Сърбия, Украйна и Русия и фактът, че само в Косово има около 4000 войници на НАТО, а всички съседни на Сърбия държави, с изключение на Босна и Херцеговина, са членки на отбранителния съюз, жената, която изглежда малко озадачена, казва: "Русия винаги е била наш съюзник и със сигурност ще ни помогне и този път”.
В управляващата Сръбска прогресивна партия виждат нещата по подобен начин. Водещи фигури в нея не само открито симпатизират на агресивната война на Русия срещу Украйна. Депутатът Владимир Джуканович също използва термина "денацификация" по адрес на правителството на Република Косово. "Денацификацията" на Украйна е една от обявените военни цели на Русия.
Заради напрежението по границата с Косово, страхува ли се продавачката на пазара в Каленик от нова война на Балканите? "Ако има нещо, което сме научили тук през последните 30 години, е, че винаги имаме причина да се страхуваме", отговаря тя.