През пролетта на 1994 г., третата година от Босненската война, Ана, дъщерята на босненския сръбски генерал-лейтенант Ратко Младич, взима пистолет от стаята на баща си в Белград - специалния сребърен пистолет, с който той възнамерява да отпразнува раждането на първото му внуче - и се застрелва в главата. Тя е на 23 години, пише The Spectator.
Твърди се, че Ана Младич не е била на себе си, откакто се е върнала от учебно пътуване в Москва, където или е прочела във вестник за военните престъпления на баща си в Сараево, или е била уведомена за тях от състуденти. Нейното самоубийство е нещо, с което Ратко Младич - осъден на доживотен затвор през 2017 г. за геноцид - никога не можа да се примири, повтаряйки си, че била убита от опозицията. Едно от последните му действия, преди да бъде екстрадиран в Хага през 2011 г., е да отиде и да поднесе цветя на гроба ѝ.
Хърватската писателка Славенка Дракулич, в глава за смъртта на Ана в книгата си за балканските военни престъпления и престъпници - "Те никога не биха наранили и муха", спекулира какво се е случило с Ана през тези няколко дни в къщата на Младич. Тя казва, че това е единственият път, когато е изпитвала състрадание към генерала - масов убиец. "Младич най-накрая изпита болката, която беше причинил на хиляди хора в Сараево, Сребреница и Горажде. Но може ли да е същата болка? Може ли касапинът да изпитва същите чувства като жертвите си? Да, защото болката на родител, който е загубил детето си, е универсална."
Доживотната му присъда, заключи тя - тази, от която не можеше да избяга - наистина започна в този ден. Главата е озаглавена "Наказани от боговете".
Сега, в друга славянска война три десетилетия по-късно, Александър Дугин, московски "прорицател", провоенен историк и "философът на Путин", загуби дъщеря си - 29-годишната Даря Дугина. Обстоятелствата бяха много различни, но също толкова опустошителни. След като присъства на културен фестивал с Дугин в събота вечерта, прибирайки се сама в неговото 4x4, тя беше взривена в колата от бомба. Вероятно бомбата е била предназначена за Дугин - "Това, което не убива мен, убива друг", туитира Дугин с несъзнателно пророчество миналата година. Много малко вероятно е, въпреки пискливите уверения на ФСБ, бомбата да е поставен от украинката Наталия Вовк. Както и при Младич, спекулациите променят много малко относно самото събитие. И Ана, и Даря, по различни начини, са косвени жертви в "кариерите" на бащите си.
Колкото и да е трагично, това е само последното от странни събития в живота на Дугин - който е пълен с тях. "Бунтовник-дисидент, симпатизант на фашизма с китара, съветски твърдоглавец, полемичен журналист, професор по социология, геополитически гуру, строг патриарх, православен старообрядец" - спокойно може да се каже, че Александър Дугин е изпозлвал всеки шанс през 60-годишния си живот.
Дугин е почти архетип на путинската епоха. Подобно на Кремъл, той изглежда се връща към 19-ти век, дори когато се стреми да проектира 21-ви. Приличайки на покойния си съименник Александър Солженицин, Дугин е също толкова суров и брадат, същата неспокойна смесица от национализъм и православно християнство, но без възвишените оправдателни произведения на фантастиката, които Солженицин създава.
Всеки, който иска да разбере моралната шизофрения от годините на Путин - смесицата от бруталност и странна религиозност, опитът да използва всички начини за мобилизиране на подкрепа, захващането на режима към метафизична основа за своите геополитически и вътрешни престъпления, може да си направи лошата услуга да изучава този човек - дори и негови снимки. Изглежда, въпреки цялото си колоритно минало, той се представя като от икона на Свети Спиридон. Трудно е да се сетим за друга нация - освен може би Сърбия на Младич - която да произведе подобно лице.
В книгата си "Черен вятър, бял сняг", отчасти разказ за кариерата на Дугин, писателят Чарлз Клоувър - негов познат - не спестява разнообразния кариеризъм на Дугин и зловещата смесица от влияния - нацизъм, болшевизъм, нумерология, окултизъм. И все пак неговият обект също изглежда като харизматичен, щедър с времето си и с едва доловимо чувство за абсурд. Дугин, каквито и да са неговите доктрини, е интересен за наблюдение и никога не е скучен за четене. И все пак той бе малко известен, извън кръга на руските "сектанти", до миналата седмица - дори руски приятели често не знаеха кой е той. Това, което го постави на картата - и доведе до вълна от статии "Кой е Дугин?" в международната преса - несъмнено е преждевременната смърт на дъщеря му в събота вечер.
Повечето статии оттогава ви дават един вид "най-големите хитове на Дугин". Получаваме ултранационалистическото му минало и влиянието му в Кремъл като геополитически "мислител". Виждаме месианския, егоистичен путинизъм на Дугин - "Путин е навсякъде, Путин е всичко, Путин е абсолютен, Путин е незаменим" - и забележката, с която той е най-скандален, от 2014 г.: "Украйна трябва или да бъде заличена то лицето на Земята и възстановена от нулата или хората трябва да си я вземат ... Мисля, че убивай, убивай и убивай. Без повече приказки. Това е моето мнение като професор".
Това бе коментар, заради който той загуби поста си в Московския държавен университет. Това очевидно отиваше твърде далеч, твърде незавоалирано изявление за намерения, за фигура с връзки с Кремъл. И все пак дъщеря му Дария, поразително подобна на външен вид на баща си и описана от Путин в понеделник като "мила, любяща, симпатична и открита... руски патриот", изглежда не е чувствала подобни задръжки. Полк "Азов", каза тя в интервю, са "нехора... вече не са хора, тяхната идеология е смъртта"; "колективният Запад" беше "либерална нацистка цивилизация". "Путин беше прав да потуши антивоенните протести: "Когато страната е във война, трябва да има абсолютно единство... Има решение, има акт на воля и той трябва да бъде изпълнен." Във всички тези изявления не знаем, дали е говорила искрено или се е опитвала - малко прекалено много - да угоди на баща си.
Нищо от това обаче не е причина някой да убива Дугина, нито пък да плаче за нейната смърт. Децата често са доминирани или в плен на родителите си и растат далеч от тях. Хората могат да променят мнението си или да преоткрият и изкупят себе си, като изборът, за съжаление, вече не е отворен за Даря Дугина. Размишлявайки върху загубата на баща ѝ, чувствата на злорадство, съжаление и "наказана от боговете" - мисли, които със сигурност присъства във всички, освен в най-преданите атеисти - блъскат и във вас.
"С всички средства мразете несправедливия човек", пише Солженицин, духовният прародител на Дугин. "Но щом той бъде свален, щом първата бразда на самосъзнанието минава по лицето му, докато той се строполява на земята - пуснете камъните! Той се завръща при човечеството без чужда помощ."
Хубави думи, но прав ли е Солженицин? Далеч от това да бъде наказан от смъртта на дъщеря си, Младич се премества в Сребреница, където година по-късно наблюдава екзекуцията на повече от 7000 босненски мюсюлмани за един ден. А Дугин, Дугин бе твърде бърз да обвини "украинското нацистко правителство" за това и да призове за подновяване на военните усилия на Русия. Виждаме, че старците с бради, колкото и строго да се взират, колкото и да са чели или да се опитват да пленяват с мъдрост, могат също толкова да грешат и да са грешни, колкото всички, а дъщерите им често разбират твърде късно.