Аграрните производители в Пакистан продължават да пресмятат загубите си след опустошителните наводнения в една трета от страната, но вече се очертава какви ще бъдат последиците в дългосрочен план, предаде Франс прес.
"Върнахме се 50 години назад", оплаква се Ашраф Али Бханбро, земеделски производител от провинция Синд, чиито 1000 хектара, засети с памук и захарна тръстика са съсипани точно преди събирането на реколтата.
Над 33 милиона души са пострадали от наводненията след рекордни мусонни дъждове; Синд в Южен Пакистан е сред най-силно засегнатите провинции.
През нея минава пълноводната река Инд, по бреговете на която от хиляди години се развива процъфтяващо земеделие; първите напоителни системи там са изградени 4000 г. преди новата ера.
На места в Синд са регистрирани рекордни валежи, но водата няма къде да се оттича - нивото на Инд вече е стигнало своя максимум и на редица места реката излиза от коритото си.
"По едно време валя три денонощия без прекъсване", отбелязва Бханбро и добавя, че е изгубил най-малко 270 милиона пакистански рупии (1,2 милиона евро) само от вложената енергия и материали.
Ако не успеят да дренират почвите, производителите като Бханбро не ще могат да засеят зимна пшеница - култура, жизненоважна за продоволствената сигурност на страната.
"Разполагаме с един месец. Ако през това време не отводним местността, няма да има зърно", заявява той.
Пакистан години наред задоволяваше самостоятелно потребностите си от пшеница, но напоследък разчиташе на вноса, за да попълва стратегическите си зърнени резерви.
При все това Исламабад трудно може да си позволи внос, дори ако става дума за зърнени култури на по-ниски цени от Русия, както се предвижда.
Страната дължи милиарди на кредитори от чужбина и едва миналата седмица успя да убеди Международния валутен фонд да ѝ отпусне спасителен заем, който обаче не може да стигне дори за изплащане на външния дълг, камо ли за компенсиране на щетите от наводненията, възлизащи според оценки на 10 милиарда долара.