В обръщение към нацията по-рано този месец обявих, че ще настоявам за демократичен мандат за реализиране на визия за по-справедлив и отворен Казахстан. И тъй като страната ни върви към избори през следващите месеци, вярвам, че трябва да се противопоставим на инстинкта да се затворим в себе си в това бурно глобално време.
Просто няма жизнеспособна алтернатива на глобализацията, взаимозависимостта и международния ред, основан на правила. И докато усилията за намаляване на зависимостта и подобряване на устойчивостта са напълно разбираеми — и в много случаи разумни — има фина линия, която трябва да се следва, тъй като това не трябва да доведе до по-широко обръщане на всичко, което е допринесло за глобалния просперитет през последните десетилетия.
Ние сме длъжни да смекчим рисковете и да намалим уязвимостта на глобалната система и трябва да се стремим да постигнем това чрез укрепване на сътрудничеството, вместо да го изоставяме.
Казвам това като лидер на страна, която е изправена пред заплахи, породени от глобална фрагментация.
Казахстан винаги е бил мост между Изтока и Запада, намира се в сърцето на Пътя на коприната. Имаме 7600-километрова граница с Русия, 1800-километрова граница с Китай и обширни търговски връзки с Европа и останалия свят.
През цялата ни история — и особено след независимостта — винаги сме били на мнение, че към разногласията със съседите трябва да се подхожда конструктивно и те не трябва да водят до прекъсване на връзките, сътрудничеството или доверието.
В резултат на това Казахстан и Централна Азия в по-широк смисъл представляват убедителен пример за способността на големите сили да работят съвместно, преследвайки своите интереси, които са от полза за народите в региона.
Освен това ние вярваме, че такива принципи на откритост и сътрудничество са също толкова ценни в международната сфера, колкото и в страната. Всъщност този дух определи пътя на вътрешните реформи, които моята администрация прилага.
И дори пред сериозния международен натиск, който създаде трудности у нас, а и в други случаи - няма да се затворим и няма да изберем изолация.
Вместо това удвояваме либералната, международна, отворена политика, която доведе до такова драстично повишаване на жизнения стандарт в световен мащаб.
Страната ми е на кръстопът. Ако не успеем да отговорим на критичните предизвикателства, пред които сме изправени на този етап, рискуваме да попаднем в „капана на средния доход“ и в процеса да разочароваме цяло поколение оптимистични, енергични и амбициозни млади граждани.
Преди две седмици представих в парламента плана за „справедлив и честен Казахстан“. Планът има за цел да децентрализира вземането на решения, да засили върховенството на закона, да повиши международната конкурентоспособност и да осигури равни възможности за всеки гражданин.
Целта му е да промени фундаментално нашия политически ред и да загърби „суперпрезидентска“ система, която вече не е най-ефективният модел на управление за амбициите на страната ни.
Вместо това ние децентрализираме и разпределяме властта в цялата страна, засилвайки ролята на парламента и местните власти.
Навлизаме в нова ера на плурализъм, премахвайки ограниченията за регистрация и формиране на политически партии.
И аз също инициирах единен 7-годишен президентски мандат, тъй като смятам, че това е истински пробив в развитието на демокрацията в Казахстан и модернизацията му като напреднала страна. Към днешна дата нито една държава в нашата част на света не е предприела тази смела стъпка.
Всички тези промени ни помагат да преминем към нов модел — модел на президентска република с по-силен парламент и по-отговорно правителство.
Това не е нищо друго освен пълна трансформация на националната ни политика. Следователно е необходим силен мандат за насърчаване на тази реформа.
Ето защо реших да насроча президентски избори тази есен и да приема законодателство, забраняващо на всички бъдещи президенти да управляват повече от един мандат.
Някои наблюдатели ще се чудят дали можем да осъществим толкова амбициозни реформи. Всички исторически промени обаче изискват политическа смелост и жертви. И аз съм наясно с мащаба на тази задача.
Също така вярвам, че нашето национално мислене е претърпяло драматични промени през последните години, породени от дълбоки социални промени, икономическата криза и кризата със сигурността, в която се намираме, и най-вече признанието, че трябва да изградим държава, която е по-справедлива и служи на всеки гражданин.
Разбрахме, че ако искаме да избегнем стагнацията, трябва да ускорим и да продължим напред с пълна скорост към реформи.
Това не означава, че ще бъдем безразсъдни или наивни — точно обратното. Ние се движим напред бързо, но и предпазливо. И това се отнася както за нашите вътрешни, така и за международни подходи.
Вярвам, че можем да продължим напред само ако признаем, че всеки проблем — независимо дали е държавен или глобален — е общ проблем. И ние можем да отговорим на тези общи предизвикателства само чрез сплотени, съвместни усилия.
По същия начин, по който се справяме с въпросите на справедливото разпределение, националното развитие и икономическата диверсификация чрез по-голяма откритост и децентрализация на властта в Казахстан, ние също трябва да работим заедно в международен план за справяне с изменението на климата, продоволствената и енергийната сигурност. Казахстан може и ще играе своята роля в решаването на всички тези глобални проблеми, както ще изложа това в речта си пред Общото събрание на ООН.
В тази критична повратна точка, както на национално, така и на глобално ниво, трябва да извлечем правилните уроци от последните кризи и да се стремим да обновим и укрепим сегашния си път, вместо да го изоставим в полза на тесногръдия, ориентиран към себе си подход.