Усилията за въоръжаване на Украйна водят до трудни избори, пише в. "Ню Йорк таймс", като отбелязва, че стремежът на САЩ и НАТО да намерят по света нови източници на стари оръжия за Киев поражда както надежди за украинците, така и рискове за някои държави, предаде БТА.
Руските удари, при които бяха поразени граждански обекти тази седмица, веднага доведоха до нови обещания от съюзниците на Украйна за изпращане на още оръжия и боеприпаси. САЩ се ангажираха да предоставят още системи за противовъздушна отбрана, а Германия каза, че ще достави подобно въоръжение "в следващите няколко дни". Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че подкрепата за борбата на Киев срещу Москва ще продължи "колкото е необходимо".
Но въпреки всички уверения остава един проблем. Украйна също така се нуждае от повече оръжия от руски тип, с каквито нейната армия е обучена да борави, а наличните запаси от тях по света са на изчерпване. За да намерят такива оръжия, САЩ и техните съюзници търсят желаещи доставчици по цялото земно кълбо. Тези усилия разкриват както перспективите, така и опасностите, свързани с откриването на запаси от подобни оръжия, които да бъдат използвани от украинците, коментира изданието.
Търсенето постига известни успехи. Финландия изпраща някои оръжия от съветски тип. Южна Корея доставя балистични жилетки, каски, медицинско оборудване и друга отбранителна помощ. Други страни като Камбоджа, Демократична република Конго, Руанда, Мексико, Колумбия и Перу наскоро бяха посетени от американския държавен секретар Антъни Блинкън като част от дипломатическа кампания в държави, които показват подкрепа за Украйна, но все още не проявяват готовност да доставят оръжия.
Усилията за намиране на въоръжение засягат също и Кипър, който до този месец беше под американско оръжейно ембарго от 35 години, наложено с цел да бъде успокоено напрежението след конфликт, оставил острова разделен между правителство, подкрепяно от Гърция, и част, която все още е контролирана от Турция. И Гърция, и Турция са членки на НАТО. По време на ембаргото Кипър се обръщаше към Съветски съюз, а после към Русия за оръжия и военно оборудване. Сега неговите запаси от поне 10 ракетни системи "Тор" и "Бук", които могат да свалят руска авиация, дронове и крилати ракети, могат да се окажат изключително ценни за украинската армия, отбелязва вестникът.
Кипърското правителство обаче дава да се разбере, че иска нови и по-добри оръжия, които да заменят досегашните – нещо, което може да ядоса Турция и да предизвика нова оръжейна надпревара във все още неуредения конфликт. Въпреки това на 1 октомври правителството на американския президент Джо Байдън официално отмени ембаргото, позволявайки на Кипър да купува американски оръжия.
Представители на САЩ заявиха, че този ход е бил подготвян от няколко години и като цяло целта му е била да отдалечи Кипър от влиянието на Русия. Американски служител, пожелал анонимност, обаче каза, че сега Кипър е възможен вариант за доставчик за Украйна, посочва "Ню Йорк таймс".
Войната в Украйна навлиза в по-опасна фаза, след като руският президент Владимир Путин е разгневен от успеха на украинската контраофанзива, пише в редакционна статия в. "Гардиън".
Путин разбира, че губи на терен; че водещите демокрации няма лесно да бъдат сплашени с цел да спрат да подкрепят Киев; и че вече не може да разчита на капитулация на Украйна. Отговорът му – анексия и мобилизация, само увеличава натиска върху него, пораждайки по-големи очаквания сред войнствено настроените кръгове на руския елит за това колко далеч може да стигне той и отблъсквайки по-широка политическа подкрепа. Тази седмица беше съобщено за първите убити войници от мобилизираните, отбелязва изданието.
Жестоките атаки, предприети от Путин срещу гражданското население и инфраструктура в Украйна, трябва отчасти да се разглеждат като мярка, представляваща отстъпка пред войнствената фракция в Русия, в която влизат чеченският лидер Рамзан Кадиров и ръководителят на наемническата компания "Вагнер" Евгений Пригожин, коментира в. "Дейли телеграф".
Именно под натиска на това крило Путин обяви мобилизация и назначи Сергей Суровикин, наречен "Генерал Армагедон", за нов командир в Украйна. Но това са действия на един отчаян човек, който вместо да бъде като арбитър между съперничещи си фракции на руския елит, реагира на натиска, упражняван от тях, посочва изданието.