Кой ще запълни вакуума след поражението на Русия? Гагаузи, мислете!

Кой ще запълни вакуума на сигурността в региона след поражението на Русия? Гагаузи, мислете!
©️ИВАН КАПСАМУН

След загубата на Москва във войната, което ще се случи рано или късно, в региона на Източна Европа ще се образува вакуум в системата за сигурност. На първо място това се отнася за държавите, които не са членове на НАТО и ЕС. След победата напълно заслужено този вакуум би могла да запълни Украйна. Какво означава това за Молдова? И защо гагаузите би трябвало да преразгледат самоунищожителната си проруска ориентация?

Ситуацията на фронта

Сведенията от бойното поле свидетелстват за успешното придвижване на украинските войски по пътя на възстановяването на териториалната цялост на страната. Само в Херсонска област от 1 октомври Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са освободили 29 населени места. Продължава контранастъплението в Харковска област, която е почти прочистена от руските окупатори и, което е показателно, има съществен напредък в Донецка и Луганска области. Режимът на Путин през това време приключи формалните процедури по включването на украински територии в състава на РФ. След сборището в Георгиевската зала на Кремъл, за приемането на новите територии гласуваха и двете камари на удобната Държавна дума, след което неосъщественият цар удостовери всичко това с подписа си.

Изглежда, разбира се, смешно, че докато режимът се наслаждава на формалностите, териториите, които уж вече са руски, се връщат под контрола на Украйна, а путиновата армия неколкократно попада в оперативно обкръжение и понася тежки загуби. Не говорим изобщо за това, че поредната анексия на украински земи няма никаква юридическа стойност. Нито една държава в света не призна така наречения референдум в окупираните територии. Освен Северна Корея, което е показателно. Нали именно в тази посока на „идеалната държава“ се движи днешна Русия.

Путиновият режим компенсира своята загуба на фронта с дяволски методи – обстрел на мирни градове и села, в резултат на което продължават да загиват хора и да се унищожава инфраструктура.
„Запорожие всеки ден е обект на масирани ракетни удари. Градът, който е разположен на река Днепър срещу най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Една такава атака отне живота едновременно на 30 човека. И това е само един руски ракетен удар. Съзнателен удар по цивилни обекти. Съзнателно извършено престъпление“, написа в петък в телеграма президентът на Украйна Володимир Зеленски.

Битка с дявола

Засега тази война не носи на путинистите нищо друго, освен мъка за украинците, избиване на собственото население и унищожаване на перспективите на страната. Разбира се, необходими са още повече усилия и време, за да бъде унищожена недоразсипаната империя, която търси път към своето оцеляване и нанасяне на максимални вреди. Вероятно престъпниците в Кремъл се надяват на мобилизацията, която провеждат от 21 септември и вече успяха да изпратят на фронта неподготвени хора. Но това едва ли ще им помогне. Мобилизираните загиват „на фронтовата линия" по-бързо от кадровите военни, запасите от стрелково оръжие и военна техника намаляват, въпреки раболепието им, недоволството сред самите руснаци расте..

Последният коз, който Путин се опитва всячески да използва, също може да не свърши работа. В Русия всеки, когото не го мързи, заплашва и шантажира Украйна и света с ядрено оръжие. Но и тук се чу ясен отговор. Украинците заявиха, че не се страхуват от нищо, а Западът предупреди кремълските шизофреници, че ще бъде нанесен ответен удар по Русия. Следващата стъпка на Москва трябва бъде прекратяване на така наречената специална военна операция и обявяването на война. Путинистите се опитват да вдигнат за последен бой поданиците в защита на „руските земи“ (имат се предвид окупираните) и „да ударят по муцуната“ Запада. Но няма да успеят. Съдбата на путиновия режим е предрешена.

Украйна – гарант за сигурността

След поражението на Русия в държавите, които не са в НАТО, ще настъпи вакуум по отношение на сигурността, за чиято архитектура трябва да се мисли отсега. Този въпрос ще засегне основно Украйна, Молдова и Беларус, а е възможно и самата Русия. При правилна политика Украйна може да се превърне в магнит за държавите от Източна Европа в създаването на коалиция за осигуряването на взаимна подкрепа.
Киев вече подаде заявление за членство в НАТО, но всички са наясно, че това няма да стане още утре. До приемането в алианса украинските власти се опитват да се договорят с редица държави за гаранции за сигурността през преходния период. Което не пречи Украйна да заеме нишата на регионален лидер и да запълни вакуума в сигурността. Като победител във войната тя ще има пълното право на това, а по-важното е, че и възможности – силна армия и нарастваща политическа тежест.

След падането на режима на Путин, Лукашенко едва ли ще остане на власт. Дори и да се опита да се споразумее със Запада. Той омръзна прекалено много на всички. Освен това трябва да отговаря за действията си през годините срещу собствения си народ, а сега и срещу украинците (Режимът на Лукашенко е замесен и съучастник в престъпленията на Путин в Украйна). Като се има предвид сценарият за смяна на властта в Беларус, новите политици със сигурност ще се стремят да се присъединят към европейските и евроатлантическите структури. По пътя към целта (което ще отнеме време) Украйна, с нейния опит и нови възможности, може да окаже необходимата подкрепа. Засега е трудно да се предскаже съдбата на бъдеща Русия. Един от възможните сценарии е разпадането ѝ на няколко държави. При новите реалности те ще търсят притегателен център: за европейската част на вече бившата РФ такъв може да стане Украйна. Даже ако разглеждаме варианта, при който Русия не се разпада, а просто се сменя властта в нея, тя така или иначе ще трябва да поеме по пътя на демилитаризацията, денуклеаризацията и отказ от шовинизма. В противен случай новите войни и нападения ще бъдат неизбежни –такава е същността на това образувание. В този случай Украйна също ще бъде от огромно значение за нова Русия.

Молдова и Гагауз Ери

Новата конфигурация в региона ще бъде от особено значение за Молдова, на чиято територия се намират два проруски анклава - Приднестровието и Гагауз Ери. Веднага след падането на режима на Путин марионетните приднестровски власти ще загубят смисъла на своето съществуване. Който и да представлява региона след това, ще трябва да преговаря с Кишинев за промяна на формулата за съжителство. Един от гарантите на споразуменията може да бъде Украйна, поради географската си близост, етническия украински фактор в Приднестровието и нарастващото си влияние в региона.
За разлика от Приднестровието, Гагаузия е напълно законна автономия, призната в цял свят. Но тук има не по-малко проруски настроения, отколкото в непризнатата "ПМР". Очевидно е, че част от гагаузките политици са зависими от кураторите от Москва и докато тези куратори държат властта, ще им е трудно да се откачат. Останалите, било поради финансова подкрепа или поради собствената си глупост, също служат на Кремъл. С малки изключения.

Днес гагаузите-москофили, особено представителите на официалните власти на Гагауз-Ери, все още имат възможност да погледнат реалистично на случващото се в Украйна и да преразгледат политиката си. Това е много важно за бъдещето, за да не се озоват в пробита лодка. Едно е, когато става дума за отделни политици, и съвсем друго, когато става дума за цяла Гагаузия.
С режима на Путин ще се постъпи като с престъпници. И в новите реалности победителите със сигурност ще си зададат въпроса - кой е симпатизирал, съдействал и помагал на рашистите? Освен привържениците на Лукашенко, Северна Корея и Еритрея, важно е гагаузите да не попаднат там.

За молдовските гагаузи е важно да помнят, че от другата страна на границата в Украйна живеят техни сънародници, които с оръжие в ръка защитават родината си от Путинова Русия. Украинските гагаузи днес си задават подобен въпрос: как можеш да мълчиш или открито да подкрепяш Кремъл след всичките му престъпления...
Логично е, че след края на войната, предвид наличието на етнически гагаузи в Украйна и гореспоменатите фактори, Киев би могъл да играе по-активно в Буджак, договаряйки се с Кишинев и Анкара. Не би било желателно това да става без Комрат. Заради недалновидността на местните политици.

* * *
Днес Украйна се бори не само за своята свобода и право на съществуване. Тя се бори за целия цивилизован свят, защитавайки го от нашествието на новите варвари. И е малко вероятно в бъдеще тя да поиска от съседите си да останат роби, както Москва прави от векове. Украйна е регионален лидер и гарант за ново качество на сигурността.

Иван КАПСАМУН, журналист, Киев

Източник: nokta md

Бесарабски фронт