Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев подписа закони, ограничаващи президентските правомощия, съобщиха от пресслужбата на държавния глава. Промените намаляват правомощията на президента по отношение на местните изпълнителни органи и Висшия съдебен съвет, намаляват президентската квота в парламента и въвеждат редица ограничения върху дейността на държавния глава. По-специално, на президента на Казахстан е забранено да членува в политически партии. Сега той може да назначава ръководителите на региони и градове само с одобрението на местните депутати.
На близки роднини на президента на Казахстан, според новите закони, е забранено да заемат политически позиции и да ръководят компании или организации, пряко или непряко собственост на държавата.
Според Токаев, одобрената по време на референдума конституционна реформа е позволила да се консолидират политическите трансформации от последните 3 години и да се постави солидна основа за по-нататъшно укрепване на държавността на Казахстан. „Оттук нататък принципите на справедливост, прозрачност и солидарност ще се спазват стриктно“, каза той.
На 5 юни в Кахастан се проведе референдум за изменение на конституцията. Конституционната реформа беше одобрена от повече от 77% от гражданите.
Токаев застана начело на Казахстан през 2019 г. веднага след оставката на първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев, който ръководеше страната от 1990 г. В същото време столицата на Казахстан, по предложение на Токаев, е преименувана на Нур-Султан.
След януарските протести в Казахстан Токаев инициира промени в конституцията. През септември 2022 г. той одобри преименуването на столицата на Казахстан обратно на Астана. В същото време той подписа поправки в конституцията на Казахстан, позволяващи на държавния глава да бъде избиран само за един седемгодишен мандат (преди това президентът се избираше за 5 години, но имаше право да бъде преизбиран). Токаев предложи провеждането на предсрочни избори за глава на Казахстан тази есен, в който ще участва.