Саботажите на "Северен поток" уж бяха разкрити, но доказателства така и не бяха представени. Всички обвиняват Русия, но тя може и да е невинна, пише "Ню Йорк Таймс".
Наскоро "Ню Йорк Таймс" публикува обширен анализ на причините за предполагаемия саботаж на "Северен поток". Ребека Р. Руис и Джъстин Шек привеждат заключението на шведското разследване, че "отговорността за експлозията през септември, която разруши газопроводите, най-вероятно се носи от държава". Възможните начини, по които това се е случило са "чрез експлозиви, хвърлени от кораби или поставени на морското дъно с помощта на подводници или водолази".
"Най-голямата криминална загадка на съвремието"
Предполагаемият акт на саботаж е описан като най-голямата криминална загадка на съвремието. Авторите питат как е възможно държава или тайна служба да поставят бомба и да парализират един от най-важните инфраструктурни проекти в Европа, без извършителите на предполагаемата атака да бъдат засечени от сателити или някоя държава?
"Балтийско море - пише "Ню Йорк Таймс" - е почти идеалното място за престъпление. Дъното му е покрито с телекомуникационни кабели и тръби, които не се контролират внимателно. Кораби от деветте крайбрежни държави минават оттам постоянно. А плавателните съдове могат лесно да се скрият, като изключат транспондерите си за проследяване."
По-нататък се казва: "Балтийско море е и огромно гробище на неизбухнали боеприпаси и химически оръжия, изхвърлени след световните войни. Експедициите за премахване на тези бомби и оръжия са чести, откъдето следва, че има достатъчно много експерти по подводните разрушения". Няколко държави, граничещи с Балтийско море, включително Русия, разполагат с екипи от водолази, специализирани в операции на морското дъно, обясняват Руис и Шек. В анализа си журналистите от "Ню Йорк Таймс" цитират и бивши военни и разузнавачи, които отбелязват, че Русия, която има пристанище в Балтийско море, разполага и с малки безшумни подводници, които могат да се движат незабелязано.
Кой би могъл да извърши саботажа?
В текста се разглеждат държавите, които биха могли да имат интерес от повредата на "Северен поток". Коментират се обстойно подозренията към Русия, която би могла да е замесена, за да увеличи още повече енергийната криза в Европа. "След взривовете Полша и Украйна открито обвиниха Русия, но не представиха никакви доказателства. В интервю Даниел Стенлинг, висш служител на шведското контраразузнаване, отказа да изкаже предположения за виновника. Той обаче постави атаката срещу "Северен поток" в контекста на все по-наглия руски шпионаж", пише "Ню Йорк Таймс". Русия на свой ред обвинява Великобритания, също без да представи доказателства.
Според американската медия обаче има и теории, че зад саботажа не стои Русия. "През последните седмици фирмата Nord Stream AG, чийто мажоритарен собственик е компания, контролирана от Кремъл, е започнала да изчислява разходите за ремонт на газопровода и възстановяване на газовия поток, казва запознат с работата човек, пожелал да остане анонимен." Естествено оттам идва и въпросът защо Русия, ако тя е бомбардирала собствените си тръбопроводи, би искала да започне скъпоструващ ремонт (предполага се, че той ще възлезе на най-малко 500 милиона долара).
Решението на шведското правителство да запази подробностите от разследването в тайна от западните си съюзници също доведе до спекулации, че следователите може да са разгадали случая, но искат да запазят мълчание по стратегически причини, твърдят журналистите на "Ню Йорк Таймс". Украйна също има интерес "Северен поток" да не продължи да функционира. В края на краищата страната ще събира транзитни такси за доставките на газ от Русия за Запада по собствения си газопровод. Украйна обаче няма подводници, така че не може да бъде обвинявана за саботажа в Балтийско море.
Има ли заплаха и за други обекти?
"Много европейски правителства и експерти смятат, че най-вероятният саботьор е Москва. В миналото руският президент Владимир Путин неведнъж е използвал газа за политически рекет. И има признаци, че в момента той вижда Европа като особено уязвима", пише “Ню Йорк Таймс".
От една страна американският вестник отбелязва, че "експлозията не е от полза за Русия. Тя трябва да продължи да плаща транзитни такси на Украйна и не може лесно да използва обещанието за евтин газ, за да отдели Германия от европейските ѝ съюзници". Но саботажът би гарантирал, че цените на газа ще останат неприятно високи за европейците до пролетта. Освен това стимулира страните от ЕС да оказват натиск върху Украйна да преговаря за бързо прекратяване на войната, тъй като тя излага на риск сухопътните газопроводи в западна посока. Фактът, че една от тръбите на "Северен поток 2" е непокътната, означава и, че Германия може да промени курса си и да позволи доставките на газ по него в случай на енергийна криза.
Саботажът на "Северен поток" създава несигурност относно това каква друга инфраструктура може да бъде атакувана от Русия, коментира още "Ню Йорк Таймс". И тази експлозия всъщност е повредила не само тръбопровода, но е застрашила и електрически кабел от Швеция до Полша. "По този начин руснаците изпращат сигнал", казва пред "Ню Йорк Таймс" Мартин Краг, заместник-директор на Стокхолмския център за източноевропейски изследвания. "Страната дава знак: "Можем да направим такова нещо". Можем да го направим и другаде."