В новата ситуация, създала се след нахлуването на Русия срещу Украйна, няма място за старата концепция за неутралитет и страните, които се наричат неутрални, ще трябва да преразгледат политиката си, пише международният редактор на британския вестник The Times, Роджър Бойс, в материал, представен без редакторска намеса.
Неутралните държави винаги са били разглеждани като своеобразна детска площадка от руските шпиони. КГБ и неговите наследници се чувстваха свободни да действат във Виена, наемайки марионетки, управлявайки мрежи, прониквайки в международни организации. Въпреки че видяхме възмущението на Запада от заграбването на Крим от Владимир Путин през 2014 г., скоро нещата в Австрия се върнаха към нормалното. Путин беше видян да танцува валс на сватбата на австрийския външен министър Карин Кнайсел, като я възнагради с одобрителна усмивка, докато тя правеше дълбок реверанс пред него.
Не е само Австрия. Неутрален и необвързан Кипър все още е доста безопасно място за руските пари. През лятото богати руски съпруги правят благотворително бягане на високи токчета по улиците на Лимасол. В дните на Путин в Санкт Петербург той прави поне 19 частни посещения през границата в Хелзинки. Неутралният статут се възприема като открита покана за подкопаване на западните санкции, за укриване и измиване на богатство, за паркиране на яхти и инвестиране в имоти.
Това трябва да се промени. Финландия и Швеция взеха правилното решение да засилят защитата си и да се присъединят към НАТО - въпреки че официалното присъединяване все още е възпрепятствано от турския лидер Реджеп Тайип Ердоган - и става все по-очевидно, че няма бъдеще за неутралитета в Европа, постоянно заплашена от война от изток. Все повече и повече на Украйна и нейните западни поддръжници става ясно, че неутралитетът е просто форма на "възползване от ситуацията". Малта, Австрия и Швейцария са харчили по-малко от 1% от БВП за отбрана преди руската инвазия. Ирландия, въпреки че харчи доста щедро за доста добрата си дипломатическа служба, отделя само 0,3 процента за своите въоръжени сили. И все пак всички те се възползват косвено от "одеялото" за сигурност на НАТО; никой не може да се чувства в безопасност в Европа, ако на Русия е позволено да променя границите с насилие.
Малта, Кипър, Ирландия и Австрия са членове на Европейския съюз, който се появи с изричната цел да предотврати нова континентална война. Какво бъдеще може да има за европейската "стратегическа идентичност", ако картата на континента е изпъстрена с държави, които се отказват по един или друг начин да допринасят за взаимната отбрана? Кои от тях все още тихомълком залагат за победа на Путин?
Западните възприятия за 11-месечния конфликт в Украйна се развиха от това, че той е неприятен регионален спор, който може би може да бъде решен в класическо споразумение земя срещу мир, до цивилизационен конфликт, който би могъл да промени фундаментално световния ред. Нищо чудно, че делегат от Давос беше видян миналата седмица да стиска копие от "Пустата земя" на Т. С. Елиът, написана преди сто години след една опустошителна световна война и преди друга, задаваща се на хоризонта.
Обикновено невъзмутимият 99-годишен Хенри Кисинджър се включи в дискусията в Давос, преобръщайки дългото си противопоставяне срещу присъединяването на Украйна към НАТО: вече няма място за преговори за международно гарантиран неутралитет на Украйна и членството в НАТО вече според него е подходящ резултат. Но, подчерта той, целта на войната не може да бъде унищожаването на Русия като държава. Това "би отворило обширната област от 11 часови зони за вътрешен конфликт и за външна намеса в момент, когато там има 15 000 и повече ядрени оръжия".
С други думи, време е за избор. Дори Швейцария, дядото на неутралитета от налагането му на Виенския конгрес през 1815 г., е призована да бъде по-гъвкава в своето тълкуване на концепцията. Неутралитетът е популярен в страната и се счита за основен за националния просперитет. Тук трябва да отбележим и факта, че тя не е билa атакувана от 200 и повече години от чужди войски.
Но в Европа има и ярък спомен за това какво се случва, когато тесният прочит на неутралността ви отведе в грешния край на дебата; като процъфтяващ бизнес, например, с нацистка Германия. Санкциите срещу Кремъл вървят на зигзаг. Сега Швейцария блокира износа на оръжия, закупени на нейна територия от Германия, Дания и Испания за използване от украинските сили. Това доведе до някои основателни остри критики от немски, украински и натовски представители в Давос.
Факт е, че старомодният неутралитет от Студената война трябва да има морален компонент, ако иска да продължи да бъде валиден. Руската война засяга толкова много основи за това как Европа трябва да продължи, как трябва да бъдат защитавани нейните ценности и ограниченията на геополитиката, че дори малките национални държави вече не могат да се крият под завивката.
Авторите на шпионски романи натрупаха материал благодарение на военновременните неутрални държави - Иън Флеминг получи вдъхновение за приключенията на Джеймс Бонд при посещения в португалските казина в Ещорил, където агенти на Гестапо, свалени кралски семейства и еврейски бежанци седяха заедно на игралните маси - но всъщност там нямаше нищо романтично. Неутралитетът е акт на цинично оттегляне.
Сега императивът е да защитим суверенитета на Украйна и да имаме ясно усещане за задълженията на Запада. Това важи за Турция на Ердоган, която изглежда вярва, че може да продължи да лавира между Русия и Запада, като същевременно остава влиятелен член на НАТО. Анкара трябва да вземе решение, преди да падне лошо от два стола на земята.
Това се отнася и за многото африкански и азиатски страни, които "отписват" конфликта в Украйна като опит на Америка да утвърди своята хегемонна роля в агонизираща Европа, което тях не ги засяга. Те трябва да разберат, че това, което се случва в източните покрайнини, е руска колониална война. Не е време някой да седи на оградата и просто да гледа.