Броени дни преди първата годишнина от руската инвазия в Украйна на 24 февруари миналата година и седмица след разрушителното земетресение в Турция, една друга международна тема попадна във водещите новини на медиите: засичането и свалянето от Съединените щати над тяхна територия на предполагаеми китайски шпионски балони.
В ново развитие на сагата, Китай на свой ред обвини днес САЩ, че са изпратили над 10 балона във въздушното му пространство. Вашингтон категорично отхвърли това твърдение на Пекин.
"Китай е този, който има (военна) програма за шпионаж с балони на голяма надморска височина за събиране на разузнавателна информация, с която е нарушил суверенитета на Съединените щати и на (общо) повече от 40 държави на петте континента", заяви говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Адриен Уотсън, цитирана от Асошиейтед прес. Тя обвини Пекин, че се опитва да ограничи вредните последици за него, като многократно е повторил неверни твърдения, например че балоните са за метеорологични нужди.
Показателно е, че когато американският министър на отбраната Лойд Остин се обадил по специална телефонна линия на своя китайски колега Вей Фънхъ на 4 февруари - веднага след свалянето от американски изтребител Ф-22 на гигантски предполагаем китайски шпионски балон над Атлантическия океан - от отсрещната страна просто нямало отговор...
Отказът на Народоосвободителната армия да комуникира е проблем, който тревожи висшите американски военни от десетилетия, отбелязва АП. Горещите линии остават отворени дори с Русия, въпреки че отношенията между САЩ и нея са в най-ниската си точка след края на Студената война и въпреки агресията ѝ срещу Украйна. Американското военно командване се безпокои, че някой случаен инцидент с Китай, който остава много по-непроницаем, може да ескалира в конфликт.
Напрежението между двете световни суперсили се засили през последните години в редица сфери - от политиката през икономиката и търговията до новите технологии и военната област. И предвид факта, че Китай е призван да играе все по-важна роля през 21-и век, успоредно със засилването на своята мощ, и да оспорва все по-открито глобалната доминация на Съединените щати, всяко развитие от тази конфронтация, която вече се разпростира навсякъде на Земното кълбо, неминуемо буди интерес.
Това напрежение в небето достигна и... земята в Тексас. През уикенда в Хюстън се състоя протест против законопроект, предвиждащ забрана китайци да купуват недвижимо имущество в южния американски щат, съобщи Франс прес.
Републиканката Лоуис Колхърст от Сената на Тексас внесе още през ноември текста. Законопроектът впрочем предвижда такава забрана за граждани не само на Китай, но и на Русия и Северна Корея, поради съображения, свързани с "националната сигурност".
"Националната сигурност и нарастващият брой имоти, придобити от определени враждебни чужди (държави), тревожат мнозина тексасци", заяви Колхърст.
Републиканката получи подкрепата на губернатора на Тексас - своя съпартиец Грег Абът. Той обеща да подпише закона веднага след като бъде одобрен от щатския Сенат.
Местната китайска общност съответно се оплаква от "скандална дискриминация", посочва АФП. Лин Ло, директорката на асоциация, защитаваща правата на хората от азиатски произход в Съединените щати, признава, че законопроектът не се ограничава само до китайците, но изтъква, че те са най-голямата от засегнатите общности.
По официални данни около 1,4 милиона от 28-те милиона жители на Тексас са от азиатски произход. 223 500 от тези хора са с китайско потекло. Само в най-многолюдния град в щата - Хюстън, с население от близо 2,3 милиона души - над 156 хиляди човека са от азиатски произход.
Не за първи път малцинства са демонизирани в САЩ, подчертава демократката от Камарата на представителите на Тексас Джийн У. Тя припомня, че през 1960 г. в южния щат е бил направен опит за приемане на закон, забраняващ на китайци да притежават магазини за хранителни стоки.
Лоуис Колхърст смята, че китайските шпионски балони доказват, че нейната инициатива е навременна и необходима. Тя припомня случая с бившия китайски офицер Сун Гуансин, който се опитал да купи 56 хиляди хектара земя близо до американска военновъздушна база в Тексас.
Сун твърдял, че иска да построи голям парк за генериране на електроенергия от възобновяеми източници - соларни панели и вятърни турбини. В крайна сметка обаче тексаските власти през 2021 г. не му разрешили да купи въпросния терен.
Същата година в щата бе приет закон, забраняващ на китайски компании да придобиват стратегически активи като местната електропреносна мрежа.
Джийн У признава, че този нормативен акт може да е основателен, но въпреки това не е съгласна с планираната забрана, насочена срещу физически лица.
По данни на Националната брокерска асоциация в САЩ на китайски граждани се пада дял от само 6 процента от сделките с недвижими имоти, осъществени в страната от чужденци между март 2021 г. и март 2022 г. Китайците са били най-активни в Калифорния и Ню Йорк, на двете крайбрежия.
Около 300 души протестираха в събота в китайския квартал на Хюстън - най-големия в Тексас, съобщи АФП.
Демонстрантите се оплакаха, че "американската мечта" за тях е на път да бъде разбита. "Не на расизма", "Не на омразата към китайците" и "Тексас е нашият дом", гласяха част от скандираните от тях лозунги.
Южният щат обаче не е единственият в САЩ, където се наблюдава безпокойство от нарастващия интерес на чужденци към земя и недвижими имоти, отбелязва АФП. Тексас е само видимият връх на айсберга. По данни на в. "Ню Йорк таймс" такива проекти има в поне 11 от 50-те американски щата, включително в демократическия бастион Калифорния.
Тенденцията като че ли е ясна: успоредно с покачването на геополитическото напрежение между САЩ и Китай, наблюдението и контролът върху китайските граждани на американска земя само ще се засилват.
Николай Станоев, БТА