Има напредък, но предстои още много работа за вършене в процеса на нормализация на отношенията между Сърбия и Косово. Така може да се обобщи резултатът от продължилите снощи пет часа разговори на сръбския президент Александър Вучич и косовския премиер Албин Курти под егидата на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел и специалния представител на ЕС за диалога между Белград и Прищина Мирослав Лайчак.
Косово обяви независимост през 2008 г., почти десетилетие след като войната там сложи край на сръбското управление. Сърбия обаче все още гледа на Косово като на своя отцепила се област и не признава косовската независимост, а напрежението между двете съседни страни през годините не е намаляло. Дипломатическите усилия на Запада досега не доведоха до съществено нормализиране на ситуацията през последните години, а повечето постигнати договорености остават на хартия.
Вучич и Курти снощи одобриха предложения преди шест месеца европейски план, но документът, наречен „Споразумение за пътя към нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово“, не бе подписан. Съдържанието му не бе представено официално на обществеността до снощи, когато бе публикувано на сайта на Европейската служба за външна дейност.
Борел приветства постигнатата договореност, но подчерта, че „е необходимо повече работа, за да се гарантира, че това, което е било прието днес от страните, ще бъде приложено.“
За отношението на двете страни към предложението на ЕС може да се съди по реакциите на Курти и Вучич.
Косовският премиер заяви, че е бил готов да подпише европейското предложение още снощи.
Жалко, че не подписахме споразумението тази вечер, въпреки факта че се договорихме, каза Курти, цитиран от Ройтерс.
Той определи срещата като конструктивна и според него е потвърждение на това, че европейското предложение е приемливо и няма да се променя.
Коментарът на Вучич обаче не беше в същия положителен дух. Според него срещата е била трудна и ще има още много срещи в бъдеще.
Като основен препъни-камък отново се оформя Съюзът на сръбските общини.
Сърбия настоява за създаването на Съюз на сръбските общини, обхващащ териториите, населени предимно с косовски сърби. Това е деликатен въпрос за Прищина, която не желае да позволи създаването на такъв съюз, подкрепян от Белград, опасявайки се от оформянето на анклав, който би подкопал нейния суверенитет. Сърбия обаче заявява, че съюзът е необходим, за да се защитят правата на сърбите в Косово, които са около пет процента от населението, наброяващо 1,8 милиона души.
По въпроса за сръбското малцинство в Косово европейският план предвижда предоставяне на „подходящо ниво на самоуправление за сръбската общност в Косово" и възможност за финансова подкрепа от Сърбия, но никъде не се споменава изрично Съюз на сръбските общини, договорен в Брюкселското споразумение от 2013 г.
Вучич заяви снощи, че е било договорено преговорите да продължат и подчерта, че в началото на пътната карта, предвидена в последната точка на споразумението като анекс, но все още липсваща, трябва да бъде реализирането на Съюза на сръбските общини.
„Курти дойде с идеята да се подпише нещо, но за това дори не бе разговаряно. Чакам да видя плана за прилагане, който се отнася до вече договорените задължения. Що се отнася до пътната карта, по нея трябва да се работи. Това е прилагането. А в началото на тази пътна карта трябва да стои това, което някой не иска да изпълни – Съюз на сръбските общини,“ каза Вучич, цитиран от Танюг.
Планът, който има общо единадесет точки, предвижда още Сърбия да не се противопоставя на членството на Косово в международна организация, ключово искане на Прищина. Досега Сърбия разчиташе на Русия, която има право на вето в Съвета за сигурност на ООН, и на други страни, които не признават Косово, да възпрепятстват членството на Прищина в световната организация.
Освен това се предвижда Сърбия и Косово да не се блокират взаимно по пътя към членство в Европейския съюз. Също така взаимно ще се признават паспортите, дипломите и автомобилните табели на двете страни.
Последният единадесети член на предложеното споразумение е пътната карта за приложението му.
На практика предстоящите дискусии сега ще бъдат съсредоточени точно върху тази пътна карта.
Горан Богданович, бивш сръбски министър за Косово, каза днес пред телевизия Ен 1, че е имал възможност да се запознае снощи с пътната карта за прилагане на споразумението, която е била обсъдена вчера в Брюксел, но не е била приета от двете страни. Той уточни, че тя съдържа осем точки за изпълнение на поетите задължения.
От документа става ясно, че имаме срок от 150 дни да изпълним договореното, след като бъде подписано споразумението, обясни Богданович.
Следващите разговори за нормализацията на отношенията между Косово и Сърбия ще бъдат на 18 март, когато Борел ще посети Република Северна Македония, съобщи Вучич, а за вчерашната среща в Брюксел ще бъде изготвен доклад, който ще бъде обсъден на заседанието на Европейския съвет на 23 и 24 март. Междувременно пратеникът на ЕС Мирослав Лайчак ще продължи дипломатическите совалки между Белград и Прищина през следващите седмици.