Сред водещите теми в американския и британския печат днес са съобщенията за рязкото увеличаване броя на загиналите в руските бойни действия в Украйна, което подхранва опасенията, че предстоят още по-големи кръвопролития, пише в. "Вашингтон пост", цитиран от БТА в преглед на печата.
Най-малко шест руски региона досега са отменили парадите за Деня на победата 9 май поради страх от украински удари, съобщава в. "Гардиън".
Според оценки, оповестени от Белия дом тази седмица, броят на убитите и ранените руски военнослужещи в Украйна е нараснал през последните месеци, което подчертава колко жестоки са станали боевете и предполага, че кръвопролитията могат да станат още по-тежки с отдавна планираната от Киев контраофанзива за връщане на окупираните територии, отбелязва в. "Вашингтон пост".
Американският вестник отбелязва, че според официални лица и анализатори подобен сценарий би могъл да увеличи и без това зашеметяващия брой на жертвите, понесени и от двете страни във военните действия, като броят им може да надхвърли общо 360 000 загинали и ранени от началото на войната в Украйна. Такова е обобщението на последните западни оценки, които станаха публично достояние, според изданието.
В. "Вашингтон пост" посочва, че тези оценки идват в момент, когато САЩ и техните съюзници продължават да предоставят на Украйна все по-голям арсенал от оръжия, предназначени да нанесат опустошителни поражения на руската армия - дори когато на четири очи американски служители са преценили, че контраофанзивата на Киев вероятно ще донесе само "скромен териториален напредък", а кръвопролитията ще продължат и през 2024 г., без нито една от страните да постигне победа.
Вестникът припомня, че тази седмица Белият дом, в очевиден опит да представи армията на президента Владимир Путин като силно деградирала, съобщи, че само от декември насам са загинали около 20 000 руснаци, докато Кремъл се подготвяше за многостранна офанзива, целяща да сломи украинската съпротива в множество региони. Други 80 000 руски военнослужещи са били ранени за това време, заяви пред журналисти говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Джон Кърби.
Много от тези жертви, както предполагат американските официални представители, са дадени в източния украински град Бахмут, където армията на Путин - подпомогната от десетки хиляди бойци от частни паравоенни формирования и осъдени затворници - води от края на миналата година интензивни боеве срещу окопалите се там украински сили.
Не е ясно колко жертви са претърпели украинските части през това време. Киев пази тези данни в тайна, опасявайки се, че прекалената прозрачност може да отслаби морала на войските му и да намали обществената подкрепа за войната, отбелязва американският вестник.
Правителството на САЩ също отказва да разкрие какво знае за размера на загубите на Украйна. В изтекла разузнавателна оценка от края на февруари, която се появи в интернет заедно с някои други американски тайни, се посочва, че от началото на пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна година по-рано до 17 000 украински войници са били убити в сражения. В изтеклите класифицирани документи се казва, че през първите 12 месеца на войната в боевете са загинали до 42 500 руски войници, пише "Вашингтон пост".
Американският вестник отбелязва, че битката за Бахмут е особено ужасяваща - руските въздушнодесантни части превземат високите части по фланговете на града, докато командирите на паравоенната групировка "Вагнер" дават заповеди на руските затворници да атакуват кварталите в центъра на града. За разлика от руските военни части, на осъдените затворници обикновено не се разрешава да отстъпят при никакви обстоятелства и те биват убивани непропорционално често.
"Вашингтон пост" цитира изявлението на Кърби, който преди два дни заяви, че "почти половината" от 20 000-те загинали руски военни от декември насам са бойци на "Вагнер", като хиляди са загиналите сред осъдените руски затворници, на които е наредено да се бият.
От декември насам обаче се стигна до кръвопролития и на други места, отбелязва вестникът. Роб Лий, старши научен сътрудник в Института за външнополитически изследвания, който следи конфликта отблизо, заяви, че руските сили са понесли значителни загуби по време на зимната си офанзива във Вухледар, Кременна, Маринка и на други места. Според него тези загуби обясняват и нарастването на руските жертви, отбелязано тази седмица от Белия дом. "Когато нападате", каза Лий, "обикновено давате повече жертви".
Лий посочи колко добре укрепени са отбранителните позиции на Украйна, като заяви, че всяка украинска контраофанзива може да се сблъска с подобни препятствия и да доведе до увеличаване на броя на загиналите украински военни, пише "Вашингтон пост".
Според вестника украинските военни твърдят, че продължителната и скъпа отбрана на Бахмут, която сега е най-дългата битка във войната, е стратегически ход, целящ да отслаби Русия, като накара нейните военни да изразходват повече хора, боеприпаси и други ресурси. Анализатори обаче предупреждават, че Украйна също понася тежки загуби и изразходва големи количества оборудване.
Командващият Сухопътните войски на Украйна генерал-полковник Олександър Сирски заяви пред "Вашингтон пост" през февруари, че Киев смята силите на "Вагнер" за едни от най-ефективните от руските части. Колкото повече бойци от "Вагнер" загинат в битката за Бахмут, каза Сирски, толкова по-малко ще са тези, за които Украйна ще се притеснява по време на своето контранастъпление.
"Русия винаги е концентрирала тук най-подготвените си части. И Русия е понасяла най-тежките си загуби тук. ... Ако погледнете целия този район, той буквално е напоен с кръвта на хората, които са загинали тук", каза тогава Сирски, цитиран от американския вестник.
Тъй като от началото на годината украинските военни загубиха позиции в Бахмут, американски представители омаловажиха стратегическата стойност на града. В частен план те също така посъветваха украинците да се изтеглят през януари, заяви американски служител, който пожела да запази анонимност, за да бъде откровен, отбелязва в. "Вашингтон пост".
Изданието отбелязва, че за сметка на това украинските официални лица подчертават символичното според тях значение на Бахмут. В края на миналата година президентът Володимир Зеленски, който се яви пред Конгреса на САЩ, сравни битката в Бахмут с битката за Саратога по време на Американската революция.
"Това наистина държи голям брой руски войници блокирани и им пречи да проникнат в нашата страна в различни посоки", каза Зеленски в интервю в понеделник.
"Ето защо всички военни смятат, че това е много важен пункт и че там се унищожават голям брой вражески войски", добави той.
Оценката на броя на жертвите продължава да бъде трудна, тъй като американски и други западни официални лица признават ограничените възможности за наблюдение на бойното поле и усилията на руските и украинските командири да защитят оперативната сигурност, като прикриват истинския размер на загубите на всяка от страните, коментира изданието.
Председателят на Съвета на началник-щабовете на американските въоръжени сили генерал Марк А. Мили е заявил вчера в интервю за сп. "Форин Афеърс", че Русия е дала "може би" 200 000 или 250 000 убити и ранени като цяло във войната. Според Мили, Путин ги е заменил с вълни от запасняци, които са "лошо ръководени, недобре обучени, лошо екипирани, недобре поддържани".
В изтеклите по интернет класифицирани оценки на американското разузнаване от края на февруари се казва, че официални представители във Вашингтон са смятали с "ниска степен на увереност", че на този етап от войната са били убити между 35 000 и 42 500 руски войници, а други 150 500 до 177 000 са били ранени. Същата оценка посочва, че загубите на Украйна са между 15 500 и 17 000 убити след продължилата една година война. Смята се, че други 106 500 до 110 500 души са били ранени, посочва "Вашингтон пост".
Водещият американски вестник отбелязва, че въпреки кръвопролитията нито една от страните не изглежда склонна да прекрати войната. Според друга изтекла класифицирана оценка конфликтът се очаква да продължи и през 2024 г., дори ако Украйна нанесе "краткосрочни загуби" на руските сили.
"Преговорите за прекратяване на конфликта са малко вероятни през 2023 г. при всички разглеждани сценарии", се казва в документа, цитиран от "Вашингтон пост".
Британският в. "Гардиън" съобщава, че най-малко шест руски региона са отменили парадите за Деня на победата 9 май, с които се отбелязва победата на бившия Съветски съюз над нацистка Германия, поради опасения от украински удари. Последно това е направил регион, разположен на над 640 км от границата с Украйна.
Губернаторът на Саратов обяви, че парадът няма да се състои поради "съображения за сигурност", като по този начин се прибави към поредицата отменени паради, които са явно признание за военната уязвимост на страната повече от 14 месеца след началото на войната.
По-рано ръководителите на Белгородска, Курска, Воронежка, Орловска и Псковска област, както и на окупирания от Русия Кримски полуостров, отмениха по подобен начин ежегодните си военни паради, съобщава британският вестник.
"Няма да има парад, за да не провокираме врага с голям брой техника и военнослужещи в централната част на Белгород", заяви миналия месец ръководителят на областта Вячеслав Гладков.
Британският в. "Гардиън" отбелязва, че Денят на победата, когато руснаците празнуват края на така наречената от тях "Велика отечествена война" през 1945 г., постепенно се превърна в централен елемент от визията на Владимир Путин за руската идентичност през неговите две десетилетия на власт. Внимателно организираните паради на победата, които се провеждат в цялата страна, традиционно дават възможност на Кремъл да демонстрира съвременната руска военна мощ.
Нахлуването на Москва в Украйна допълнително промени значението на празника, тъй като Путин се опита да направи необосновани исторически паралели между двете войни, като фалшиво представя Украйна като наследник на нацистка Германия, добавя британският вестник.
Миналата година в реч Путин заяви, че днешната руска армия се сражава в Украйна, "за да няма място в света за касапи, убийци и нацисти".
"Победата ще бъде наша, както през 1945 г.", каза тогава Путин, припомня изданието, като отбелязва, че отмяната на парадите е обявена в момент, когато Киев извършва своите последни приготовления за дългоочакваната си контраофанзива.
В хода на бойните действия Русия претърпя редица инциденти и нападения срещу военните си бази, както и в окупирания Крим. Миналата седмица украински безпилотен апарат подпали руски склад за гориво в кримското пристанище Севастопол.
Миналата седмица високопоставен депутат заяви, че руската армия не е в състояние "да охранява периметъра на цялата ни страна" и призова цивилни доброволци да се включат в защитата на държавните граници на Русия, пише "Гардиън".
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков вчера подчерта пред журналисти, че руските власти "правят всичко необходимо, за да гарантират сигурността" в Деня на победата.
"Разбира се, ние сме наясно, че киевският режим, който стои зад редица такива нападения, такива терористични актове, планира да продължи тази своя линия", отговори Песков на въпрос на журналисти дали има заплаха от украински нападения на 9 май.
Според в. "Гардиън" има признаци, че властите в Русия са обезпокоени и от нападенията с дронове срещу двата най-големи руски града - Москва и Санкт Петербург.
Украйна и преди е използвала дронове, за да нанася удари навътре в руска територия, като в един от тези случаи удари въздушна база край Рязан, град само на около 240 километра от Москва.
Миналата седмица службите за сигурност в столицата Москва обявиха, че затварят Червения площад за обществеността за безпрецедентните досега две седмици в подготовка за военния парад, на който се очаква да се появи Путин, отбелязва британският вестник.
В. "Гардиън" цитира руското издание "База", което се позовава на източници в службите за сигурност, според които министерството на отбраната на Русия обмисля да отмени въздушния сегмент от парада за Деня на победата в Москва и Санкт Петербург, позовавайки се на съображения за сигурност и липса на обучени пилоти.