На 11-12 юли НАТО провежда среща на върха в Литва, една от трите балтийски държави, които бяха под съветско управление в продължение на десетилетия и бяха сред първите страни от НАТО, изпратили оръжия на Киев след нахлуване на Русия в Украйна, пише БТА. Ето някои подробности за балтийските държави - Естония, Латвия и Литва - и тяхната роля в НАТО.
История
Балтийските държави бяха последните, които станаха част от Съветския съюз чрез анексирането им през 1940 г., и първите, обявили независимост през 1990 г., когато блокът се разпадна. Десетки хиляди хора от трите страни бяха насилствено преселени в Сибир през 40-те години на ХХ век, а два бунта срещу съветското управление, избухнали след Втората световна война, бяха жестокото потушени. Много руснаци се заселват в региона по време на съветската епоха. Те и техните потомци съставляват около една четвърт от населението на Латвия и Естония.
Уязвимости
Територията на трите балтийски държави с население от общо около 6 милиона души представлява предимно равнинен горски терен, простиращ се между Балтийско море на запад и север и Русия и нейния съюзник Беларус на изток. Русия и Беларус имат военни бази по границата. Литва е единствената от трите държави, която има сухоземна връзка с Полша, с която е съюзник в НАТО. Границата, в т. нар. Сувалски пролом, представлява горски участък между Беларус и руския анклав Калининград. "Русия смята балтийските страни за най-уязвимата част от НАТО, което би ги превърнало в обект на военен натиск в случай на конфликт между НАТО и Русия", гласи доклад на естонското контраразузнаване от 2023 г. Според оценка на американски мозъчен тръст Корпорация РАНД от 2016 г. Русия би могла да завземе трите държави в рамките на 60 часа.
Русия и Украйна
От 1991 г. насам трите прибалтийски държави са по-проспериращи от Русия и се стремят да задълбочат връзките си със западните съюзници чрез интеграция в НАТО, Европейския съюз и други западни блокове. Те също така изградиха тесни връзки със Съединените щати.
Те бяха и с най-агресивни позиции по отношение на реакцията на Запада и на други на нахлуването на Русия в Украйна. И трите държави лобират НАТО да очертае пътя, по който Украйна да стане член на алианса и настояваха за по-строги санкции срещу Москва. Вилнюс е дом на водещи членове на Фондация "Антикорупция" - група, създадена от намиращия се в затвора руски опозиционен лидер Алексей Навални. Градът е убежище също за беларуската опозиционна водачка Светлана Тихановска. Трите балтийски държави привличат и журналисти, които са избягали от Русия.
Отбрана
Подтикнати от анексирането на Крим от Русия през 2014 г., трите балтийски държави рязко увеличиха военните си разходи. Те са в топ 10 в НАТО по размер на разходите си в сравнение с размера на икономиките им. По данни на НАТО за 2022 г. и трите държави са надхвърлили договорените от алианса изразходване на 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Но техните икономики са малки, както и техните армии.
От 2017 г. насам НАТО на ротационен принцип разполага в района три бойни групи с общо около 3000 военнослужещи, осигурени от Германия, Великобритания и Канада. Разполагането на 1000 войници във всяка от балтийските държави е замислено като възпиращо средство, което да забави всяка атака. След нахлуването на Русия в Украйна балтийските държави поискаха разположените сили да бъдат увеличени до 3000-5000 войници във всяка държава. Те поискаха също допълнителна въздушна защита, както и военни самолети, които патрулират във въздушното им пространство, да се превърнат в бойна сила.
Германският министър на отбраната Борис Писториус обеща Германия да разположи за постоянно 4000 военнослужещи в Литва до няколко години, след като Литва изгради инфраструктурата за настаняването им. Естонски официални лица заявиха, че за отбранителните нужди на страната им се грижат британски бойни сили, които са базирани извън Естония, но в случай на криза могат да бъдат изпратени в Естония в рамките на броени дни. Канада все още не е обявила никакви планове за увеличаване на своите войски, които са разположени в Латвия.