Азербайджан и местните власти в Нагорни Карабах са постигнали споразумение за прекратяване на огъня, като арменците в региона са се съгласили с искането на Баку да прекратят боевете и да предадат оръжието си. Очаква се то да влезе в сила в 13 ч. местно време. Тази информация беше потвърдена от азербайджанското министерство на отбраната.
Твърди се, че арменската страна се е съгласила да преговарят с Азербайджан за интегрирането на региона, населен предимно с арменци, във враждебната съседна държава. Официални мирни преговори ще се водят в четвъртък в Азербайджан.
Какво става в Нагорни Карабах?
Военната операция на Азербайджан в Нагорни Карабах, която започна вчера, е отнела живота на поне 27 души, включително и на двама цивилни. Това обяви Гегам Степанян, представител за правата на човека на т. нар. Нагорно-Карабахска република (Република Арцах), сепаратистки регион, който не е международно признат. Съобщава се, че над 200 души са били ранени, а около 7000 жители са били изведени от 16 населени места заради обстрела, каза още Степанян, цитиран от АРД. Азербайджан казва, че е атакувал само военни цели и обвинява арменските сили, че са обстрелвали Шуша - град в Нагорни Карабах, който се контролира от Азербайджан. При нападението е бил убит един цивилен.
Предисторията на конфликта
Ожесточеният спор за Нагорни Карабах се води от десетилетия. Регионът е населен основно от арменци и е изцяло заобиколен от Азербайджан. Единственият път към Армения, през който непризнатата република се снабдява с продукти при нормални обстоятелства, е т.нар. Лачински коридор. От декември 2022 г. обаче той е блокиран от Азербайджан и Нагорни Карабах до голяма степен е откъснат от света. Първоначално поне Червеният кръст и руските войски, които трябваше да следят за спазването на споразумението за прекратяване на огъня между Армения и Азербайджан, сключено през 2020 г., можеха да внасят помощи. Но след сблъсъка между войници от двете страни на границата през юни азербайджанският лидер Илхам Алиев затегна блокадата. Това на практика изолира жителите на анклава. Не се знае колко точно са хората, които са принудени да живеят в тази ситуация. Армения говори за 120 000 души, а според Азербайджан те са значително по-малко.
Блокади и консултации в Нагорни Карабах
Армения и Азербайджан всъщност преговарят от месеци за прекратяването на конфликта. Първата война между двете държави избухна още в началото на 1990-те години, малко след разпадането на Съветския съюз. Оттогава по общата граница са избухвали множество сблъсъци. Нагорни Карабах се намира географски изцяло в рамките на Азербайджан. В претенциите си към него Баку се позовава на принципа на териториалната цялост. Той обаче е населен предимно с арменско население. Заради това Ереван настоява за правото на самоопределение на населението. Части от Нагорни Карабах обявиха независимост още през 1991 година. Нито една държава в света обаче, в това число и самата Армения, не ги е признала. По всяка вероятност, за да не обезсмисли мирните преговори с Азербайджан още преди началото им.
Втората война между двете страни избухна през 2020 година. Тя бе временно прекратена със споразумение, сключено с посредничеството на Москва. Това помогна на Азербайджан да възвърне контрола си върху части от оспорваната територия. Руските войски трябваше да съблюдават изпълнението на примирието. Въпреки това напрежението и смъртоносните сблъсъци между двете държави продължиха. Смята се, че от началото на конфликта са загинали около 35 000 души. Стотици хиляди други са били разселени.
Ролята на Русия и Турция
През последните 2 години представители на Баку и Ереван се срещаха няколко пъти в Брюксел, Вашингтон и Москва с посредничеството на ЕС, САЩ и Русия. Целта беше да превърнат крехкото споразумение за прекратяване на огъня в траен мирен договор. Преговорите между Азербайджан и Армения допълнително се усложняваха от интересите на съседните държави и най-вече от тези на Турция и Русия. Правителството в Анкара е подкрепяло Азербайджан повече или по-малко открито в миналото. Една от причините за това са дълбоките етнически и културни прилики между двете тюркоезични страни, които са водени от принципа "една нация, две държави". Самата Турция е и важен купувач на азербайджански природен газ.
От гледна точка на Русия ситуацията е много по-сложна. Москва поддържа връзки и с двете бивши съветски републики. По-близки са отношенията с Армения, която също като Русия е населена с преобладаващо православно население. Москва снабдява и двете страни с руски оръжия, въпреки че единствено Ереван плаща преференциални цени за тях. Русия поддържа и военна база в Гюмри - втория по големина арменски град. Същевременно чрез последното споразумение за прекратяване на огъня, договорено от Москва, Азербайджан си възвърна контрола над големи части от Нагорни Карабах. Руската армия, която трябва да следи за прекратяването на огъня между страните като "мироопазваща сила", е доста сдържана относно сблъсъците край границата.Москва бе принудена и да намали значително военното си присъствие в Кавказ заради войната в Украйна. Последната ескалация на напрежението е и горчив провал за международните усилия за мир.
Автор: Томас Лачан