Палестинската държавност е повод за дискусии сред учени, дипломати и различни държави. Ето какво е ясно по темата:
Какво е държава?
Има две теории за държавността - декларативната и конститутивната теория.
Поддръжниците на декларативната теория смятат, че една държава може да бъде смятана за такава, ако отговаря на критериите, заложени в Конвенцията от Монтевидео от 1933 година. В нея се казва, че за да бъде смятана за държава, една територия трябва да има перманентно население, дефинирана територия, собствено правителство и капацитета да поддържа двустранни отношения с други държави. Според конвенцията политическото съществуване на една държава е "независимо от признаването от други държави". Според декларативната теория "още преди да бъде призната, държавата има право да защитава своята цялост и независимост, да се грижи за своето запазване и просперитет и следователно да се организира по свое усмотрение, да приема закони за своите интереси, да управлява своите служби и да определя юрисдикцията и компетентността на своите съдилища".
Втората теория за държавността е конститутивната. За разлика от Конвенцията от Монтевидео от 1933, тази теория твърди, че една държава може да се смята за такава само ако останалата част от света я признава. Теорията не произхожда от някоя законова рамка, а по-скоро разглежда съвременната държавност като въпрос на международното право и на дипломацията.
Вписват ли се Палестинските територии в дефиницията за държава?
Изследователите имат различни мнения по въпроса дали Палестинските територии се вписват в правната рамка за независима държава.
Някои смятат, че това е така, докато други твърдят, че нужните условия, заложени в Конвенцията от Монтевидео, не са изпълнени. Някои се противопоставят на използването на Конвенцията от Монтевидео като условие за определяне на държавност. Според тях Палестинските територии имат по-добър шанс да бъдат официално обявени за държава като получат признание на международно ниво.
Кои държави признават Палестина за държава?
Голямата част от държавите в ООН признават Палестинските територии за държава - общо 139 страни.
Желанието на страната да стане част от ООН обаче трябва да бъде одобрено от поне девет от 15-те членки на Съвета за сигурност на организацията. Ако която и да е държава от постоянните членове наложи вето на присъединяването на държавата, тя не може да стане част от ООН. Тези държави са Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ. Палестина не е призната от САЩ, Франция и Великобритания.
Тези три държави са обявили, че няма да признаят Палестинската държавност, докато конфликтът с Израел не бъде разрешен мирно. Девет от 27-те държави-членки на ЕС признават Палестина. Сред тях почти всички са бивши членки на някогашния Източен блок и всички са признали Палестина преди да се присъединят към Европейския съюз. Швеция, която призна Палестина за държава през 2014 година, е единствената държава, която го направи след като вече беше част от ЕС.
Палестина в момента е със статут на държава наблюдател, която не е член на ООН, което означава, че може да има представителство на заседанията на Общото събрание и може да има свой офис в седалището на ООН в Ню Йорк. Този статут беше даден на Палестинските теротирии през 2012 година, а по-късно - през 2015, Палестина получи и членство в Международния накзателен съд (МНС), където се разследват военни престъпления.
През 2021 МНС обяви, че започва разследване на ситуацията в Палестинските територии. Присъединяването на Палестина към Римския статут и членството в МНС дадоха на съда възможността да разследва престъпления, извършени от палестинци или на палестинска територия.
Разследването, което Израел осъди, в момента е в ход.
Каква е позицията на Германия относно палестинската държавност?
Германия, както и САЩ и много от нейните партньори от ЕС, не признава палестинската държавност. Тя обаче подкрепя "създаването на бъдеща палестинска държава като част от решението за две държави, договорено между страните в конфликта", според германското външно министерство.
Тъй като не признава Палестина като държава, Германия използва термина "Палестински територии" за Западния бряг, Източен Йерусалим и Газа. Когато говори с палестински представители, тя използва термина "Палестинска автономия".
Позицията на Германия по отношение на палестинската държавност се проявява и в съдилищата на страната при дела, които са свързани със статута на бежанците. В решение от ноември 2020 германски съд потвърди, че "няма палестинска националност" и няма държава Палестина. Съдът постанови въпросните палестински бежанци да бъдат считани за "лица без гражданство".
Какво е въздействието на признаването?
Една държава може да има държавност, но да не е член на ООН. Например Швейцария се присъединява към ООН като държава членка едва през 2002, докато Лихтенщайн се присъединява през 1990, а Сан Марино - през 1992. Всички те са били считани за международно признати държави преди присъединяването.
Статутът на Палестина на държава наблюдател, която не е член на ООН, означава, че тя може да наблюдава работата на ООН, но не може да гласува в Общото събрание. Така например Палестина не можа да гласува в Общото събрание за неотдавнашната неуспешна резолюция, призоваваща за прекратяване на огъня в конфликта между Израел и Хамас. Тя не можа да гласува и по резолюцията, призоваваща за "хуманитарно примирие" в конфликта, която все пак беше приета.
Автор: Клеър-Ана Рот