Нова катастрофа заплашва наводнените райони в руската област Курган: придошлите води са залели изоставени уранови мини, а радиоактивни вещества са изтекли към река Тобол, използвана и за питейни нужди.
Коварна невидима опасност дебне хората в Курганска област в Русия, на 1700 километра източно от Москва. Огромните наводнения в страната не само заляха десетки хиляди къщи и обърнаха в бягство стотици хиляди хора - те сериозно застрашават реколтата, а сега вече се говори и за радиоактивна опасност. Атомният физик Андрей Ошаровски внимателно разглежда снимков материал от региона, който е достъпен за широката публика.
„Разговарях с тамошни хора, които твърдят, че равнището на водата е около метър и половина по-високо от обичайното", казва експертът от неправителствената организация „Социално-екологически съюз" в интервю за германската обществена медия АРД. Това наблюдение се потвърждава и от сателитните снимки. Опасността произтича от стари сондажи, част от експериментално минно проучване от съветско време. "Там през 1980-те години са правени сондажи", казва Ошаровски.
Спорен метод за добив на уран
Ядреният експерт има предвид проучвания за откриване на уранови залежи. В Курганска област има хиляди такива кладенци. Много от тях са били запечатани, но също толкова много се ронят, ръждясват и се разпадат. Сега част от тези сондажи са залети от наводненията. Най-голямата опасност идва от един тогавашен начин за добив на уран, който от днешна гледна точка предпазливо може да бъде наречен изключително късоглед.
„Обикновено след изкопаването на рудата от 400 метра дълбочина от нея по химичен път се извлича уранът. Вместо това обаче извличането също е ставало под земята, тъй като така е по-евтино. Същевременно обаче това прави процеса по-опасен", обяснява Ошаровски. При тази технология в подземната руда се впръсква разредена сярна киселина, с чиято помощ се дестилира уранов разтвор. „Идеята е този уранов разтвор после да се изпомпа на повърхността, след което да се филтрира чистият уран", казва ядреният физик. Но част от отровената, радиоактивна кал си остава под земята – и то само с голяма доза късмет, добавя той.
„Преди няколко години проверявах тези сондажи, които официално трябва да са запечатани", разказва Ошаровски пред АРД. Според него още тогава, дори в съвършено сухи дни, в земята се пропивали подпочвените води – а и не само води. „Това идваше от една подземна уранова мина, където уранът се е извличал с киселина. С помощта на измервателната си апаратура аз открих замърсявания около всеки сондаж, за който знаех", казва експертът.
Урановите соли са силно токсични и радиоактивни
Река Тобол, която в резултат от наводненията излезе от бреговете си и заля част от тези сондажни кладенци, е главният източник на питейна вода за около 300 000 души в град Курган. Урановите соли, които разнасят водите, са не само силно отровни – те са и радиоактивни, предупреждава Ошаровски. „Тези подземни мини сега са наводнени и няма как уранът да не попадне в реката", казва той. И уточнява, че става дума за много ниска концентрация, но тя все пак отива в питейната вода.
„Говорим за така наречената „колективна доза", когато голям брой хора са изложени на ниско количества радиоактивно натоварване, пояснява експертът. Някои от тях поемат урана през питейната вода и стават жертва на вътрешно облъчване, което е много по-опасно от външното. „Никой не казва, че всеки, който пие вода с ниска концентрация на уран, непременно ще се разболее и ще умре. Но когато 10 000 души пият такава вода, няколко десетки от тях вероятно ще имат здравословни проблеми."
От "Росатом" омаловажават опасността
Природозащитниците открай време предупреждават за опасностите от добива на уран. Руската агенция по ядрена енергия „Росатом" вече отхвърли предупрежденията и ги нарече „радиофобия", която вървяла в комплект с невежество. На въпроса за новите уранови мини агенцията отговори, че всички те се намират по-високо от настоящето равнище на водите, информира кореспондентът на АРД в Москва Франк Айшман.