Проблеми както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането на е-автомобили може да породи конфликт между стратегията на ЕС за Зеления пакт, суверенитета на промишления сектор и портфейла на потребителите. Проблеми се виждат и при налагането на алтернативата на биогоривата.
В свой доклад Европейската сметна палата (ЕСП) обсъжда амбициозната цел на Европейския съюз по пътя към нулеви емисии, като въведе спиране на продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. Целта е да се наложи нов автомобилен парк с електрическите превозни средства с акумулаторни батерии е отлична сама по себе си, посочва ЕСП, но предупреждава за сериозните предизвикателства и за вероятността да се наложи да се направи остър завой. Дори и на този етап се виждат пречките пред постигането на тази цел, а Европейският съюз трябва да се увери, че тези амбиции няма да струват твърде скъпо на гражданите на общността.
ЕС обаче трябва да намери компромис между Зеления пакт, суверенитета на промишления сектор и достъпността за потребителите.
Необходими са спешни действия, за да може европейската промишленост да произвежда електрически автомобили в голям мащаб на конкурентни цени, като същевременно се гарантират доставките на суровини и се увеличава инфраструктурата за зареждане в цяла Европа.
Постигнето на нулеви нетни емисии до 2050 г. е формулирано в три основни стъпки - намаляване на емисиите на СО2 от автомобили с ДВГ, да се потърсят възможности за използването на алтернативни горива, както и навлизането на електрически превозни средства масово. През последните няколко години Европейската сметна палата (ЕСП) публикува редица доклади, от които се вижда, че първата цел не е изпълнена до момента, втората — по отношение на биогоривата — изглежда нереалистична в по-широк мащаб, а третата рискува да струва скъпо както за предприятията в ЕС, така и за потребителите.
Намаляването на емисиите на CO₂, генерирани от леките автомобили, върви бавно и трудно, констатират одиторите.
ЕС e постигнал напредък в намаляването на емисиите на парникови газове, с изключение на областта на транспорта, в която се генерират около една четвърт от всички емисии на парникови газове в Европа. Половината от тях са само от леките автомобили. Емисиите от конвенционални автомобили не са намалели съществено за последните 12 години, въпреки въведените нови стандарти - постигната по-голяма ефективност на двигателите се неутрализира от увеличаването на масата на превозните средства (средно с около 10 %) и от мощността на двигателите (с около 25 %).
На този етап и хибридните автомобили не изпълняват формулираната цел за плавен преход.
Бъдещето на биогоривата е неясно
Алтернативните горива, например биогоривата и горивата на основата на електроенергия или водород, често се посочват като потенциален заместител на бензина и дизела, но не са налични в големи количества и не могат да бъдат разумна алтернатива. ЕСП посочва и че няма ясна и стабилна пътна карта за справяне с дългосрочните проблеми на сектора: наличните количества на горивото, цената и екологосъобразността.
Първо, биомасата, произведена в рамките на ЕС, не е достатъчна, за да предложи сериозна алтернатива на традиционните изкопаеми горива. Когато биомасата се внася предимно от трети държави, това противоречи на целта за стратегическа автономност в областта на енергетиката. При биогоривата също така съществува проблем с конкуренцията за суровини от други отрасли (напр. за производството на храни, фармацевтика и козметика).
Второ, отчасти поради проблемите с наличните количества одиторите от ЕС заключиха, че биогоривата все още не са конкурентна алтернатива от икономическа гледна точка. На практика биогоривата просто са по-скъпи от горивата на въглеродна основа, а заплащането на квоти за емисии понастоящем е по-евтино от намаляването на емисиите на CO2 чрез използване на биогорива, което фискалните политики на държавите от ЕС невинаги подкрепят.
И последно и най-важно, одиторите установиха, че екологосъобразността на биогоривата се надценява. Използването на суровини за биогорива може да бъде разрушително за екосистемите и да навреди на биологичното разнообразие, качеството на почвите и водите, като неизбежно повдига и въпроси от етичен характер за относителните приоритети на горивата и храните.
Електрическите превозни средства — дилема за ЕС
Европейската промишленост за производство на акумулаторни батерии - в световен мащаб е дял от под 10%, като по-голямата част от него е от неевропейски дружества. Делът на Китай в световен мащаб достига значителните 76% от производството.
Един значителен проблем за сектора на акумулаторните батерии в ЕС е огромната зависимост от вноса на ресурси от трети държави, с които Съюзът няма необходимите търговски споразумения. 87% от вноса на необработен литий са от Австралия, 80% от вноса на манган — от Южна Африка и Габон, 68% от кобалта — от Демократична република Конго и 40% от графита — от Китай. Извън фактора на зависимост от вноса на силно търсени стоки, който влияе на цените, много от държавите на произход са нестабилни в национален план или пораждат геополитически риск за стратегическата автономност на Европа. Допълнително влияние оказват и социалните и екологичните условия, при които се добиват тези суровини.
Одиторите подчертават също, че въпреки значителната публична подкрепа разходите за произведените в ЕС акумулаторни батерии остават много по-високи от очакваното. Това неизбежно засяга тяхната конкурентоспособност спрямо другите глобални производители и може също така да означава, че европейските електрически превозни средства са недостъпни за голяма част от населението. От публикацията на доклада на ЕСП относно батериите досега продажбите на нови електрически автомобили в Европа значително са се увеличили (1,5 милиона регистрации за миналата година, или 1 от всеки 7 нови регистрации). Последните проучвания обаче сочат, че тези продажби са били публично субсидирани и са предимно в диапазона от 30 000 евро нататък. Значителна част от тези разходи е за батериите, които могат да стигнат средно до 15 000 евро в Европа.
Или казано накратко - ако капацитетът и конкурентоспособността на ЕС не се увеличат значително, съществува риск "революцията с електрическите автомобили" в Европа да разчита на вноса и в крайна сметка да навреди на европейската автомобилна промишленост и на нейните над 3 милиона работни места в производството.
Освен горното зарядните станции остават малко на брой и отдалечени една от друга и има много пречки да се пътува на дълги разстояния в ЕС с електрически превозни средства. Към момента броят им е далеч под целта от 1 милион точки до 2025 г., а броят на обществените зарядни станции е различен в отделните държави. 70 % от зарядните точки се намират във Франция, Германия и Нидерландия и драстично по-малко в Източна Европа.