Някои наричат Гвиана "Дубай на Южна Америка". Други говорят за голямото южноамериканско икономическо чудо. И наистина: през настоящата година Гвиана може да очаква икономически растеж до 25,4%, което я поставя на челно място в Латинска Америка по този показател. Така поне гласи оценката в последния доклад на Департамента на ООН по икономически и социални въпроси (DESA).
Такива бляскави прогнози неизменно разбуждат апетити. Например в съседна Венецуела, която иска да присъедини богатия на петрол и ресурси регион Есекибо. Социалистическото правителство на Николас Мадуро вече публикува нови географски карти, на които е изобразена Голяма Венецуела, включваща и региона Есекибо.
На какво се дължи успехът на Гвиана
Бързо развиващата се петролна и газова индустрия на Гвиана е основният двигател на икономическия растеж. "За реализирането на този тип проекти Гвиана залага на частни играчи с широки компетенции", заяви наскоро пред вестник "El Mostrador" Уилям Клавихо от Университета в Рио де Жанейро. Казано иначе: Гвиана залага на стратегия, която е диаметрално противоположна на тази, избрана от Венецуела.
През последните две десетилетия държавната петролна компания на Венецуела PDVSA постоянно запада. Специалисти с опит и умения биват подменяни с лоялни на властта кадри, които разполагат с "правилната" партийна книжка, но не и с необходимите качества и познания. Към това се добавят и случаите на корупция и лошо управление. От тази гледна точка Гвиана определено е решила по-успешно дилемата планова или пазарна икономика.
Малката държава е възприела на практика точно обратния подход: петролните компании, които работят там, разчитат на специалисти с познания и опит в тази сфера. Преди близо десет години американската петролна компания "ExxonMobil" откри едно от най-големите находища на петрол: смята се, че само в т.нар. блок "Stabroek" има до 11 милиарда барела петрол (един барел се равнява на 159 литра). Оттогава насам развитието на страната познава само една посока: нагоре.
"От една страна Гвиана, естествено, иска да продължи да експлоатира петролните си залежи без заплаха от международен конфликт. От друга страна този вековен спор се използва от венецуелското правителство като политическо средство за отвличане на вниманието от собствения му неуспех да овладее спадащата популярност сред населението", казва за ДВ Каролина Хименес Сандовал, завеждаща Вашингтонския офис за Латинска Америка (WOLA). "Във всеки случай е много важно двете страни да използват механизмите за разрешаване на конфликти, за да изгладят различията си по мирен път", допълва тя.
Нов играч на световния пазар
Настоящите геополитически конфликти - войната на Русия срещу Украйна, нападението на Хамас срещу Израел и ответната реакция в ивицата Газа, предизвикаха сътресения на петролния пазар, тъй като санкциите и други фактори пренаредиха картите. В тази ситуация един нов играч, обърнат към Запада, би могъл да успокои пазарите и да гарантира по-голяма сигурност на доставките.
В Гвиана, чието население наброява малко над 800 000 души, производството на глава от населението вече е по-високо от това в Саудитска Арабия. "ExxonMobil" вече съобщи, че увеличава почти двойно добива на петрол в Гвиана - на 640 000 барела на ден, а целите на страната са още по-амбициозни: до 2027 година Гвиана иска да произвежда по 1,2 млн. барела дневно.
За сравнение: Венецуела, която е най-богатата на петрол страна в света, произвежда между 700 000 и 800 000 барела дневно и навярно съвсем скоро ще бъде изпреварена от Гвиана. Според експертни оценки Венецуела разполага с доказани запаси от почти 300 милиарда барела. Освен катастрофалните управленски грешки в Каракас, за лошите резултати на венецуелската петролна индустрия допринасят и санкциите на САЩ.
Особено горчив за Венецуела е фактът, че Гвиана вече я изпревари в износа на продукция, която ѝ носи чуждестранна валута. Според съобщения в местните медии през февруари Гвиана за първи път е изнесла повече петрол от Венецуела. А междувременно президентът на Гвиана Ирфан Али обяви, че скоро страната ще започне да експлоатира и богатите си залежи на природен газ. Още до края на това десетилетие ще имаме възможност да комерсиализираме и тази дейност, каза той в началото на годината по време на търговското изложение за нефт и газ в столицата Джорджтаун.
Автор: Тобиас Койфер