Когато руският президент Владимир Путин нареди началото на т. нар. специална военна операция в Украйна на 24 февруари 2022 г., той вероятно си е правел сметката, че тя ще приключи за няколко седмици или дори дни, така както войната с Грузия през 2008 г. или анексията на Крим през 2014 г. Вместо това, повече от две години и половина по-късно, краят на войната в Украйна не се вижда, а кървавите сражения продължават да бушуват с пълна сила, като най-ожесточените боеве сега са съсредоточени в източната украинска Донецка област, пише БТА.
Един от големите въпроси е колко са загубите на двете страни в конфликта? В медийното пространство и социалните мрежи непрекъснато се споменават различни числа, при това по някой път намаляващи с течение на времето. Несъмнено пропагандният елемент играе важна роля в тази "информационна война", като всяка от двете страни в конфликта надува загубите на противника и прикрива или не говори за своите.
Целта е ясна: да се повиши бойният дух у дома и да се понижи при врага. Още повече сега, когато след повече от две години и половина война, желаещите да се бият вече не са много и Москва и Киев прибягват до различни методи, включително частични мобилизации и помилване на затворници, за да си набавят така необходимите им войници.
И все пак, колко хора са загубили руската и украинската армия от началото на войната? Двете страни са твърде пестеливи по този въпрос.
Според сводка, актуализирана всеки ден на сайта на една от двете водещи украински новинарски агенции - УНИАН, броят на убитите руски войници надхвърля 642 хиляди - чудовищно число, което при това всеки ден се увеличава с над 1000. Държавната новинарска агенция Укринформ, от своя страна, съобщи тази сутрин за 1500 убити руски военни само през последното денонощие. Тази статистика обаче прилича повече на пропаганда, целяща да повдигне духа в Украйна и да предизвика антивоенни настроения в самата Русия. Показателно е, че украинският президент Володимир Зеленски спомена през февруари за 180 хиляди убити руски войници - в пъти по-малко от тогавашните данни на Укринформ и УНИАН.
И така, в условия на война, когато се пази информационно затъмнение и се разпространява дезинформация във всякакви посоки, трудно може да се каже какви са загубите на двете страни. Според данни, анализирани от Би Би Си, повече от 70 000 души, воюващи в редиците на руската армия, обаче са загинали в Украйна. При това за първи път делът на доброволците - цивилни, които са се присъединили към руските въоръжени сили след началото на войната - вече е най-голям, отбелязва британското обществено радио и телевизия на своя сайт.
Всеки ден имена на загинали в Украйна, техни некролози и снимки от погребения са публикувани в медиите и социалните мрежи в цяла Русия. Руската служба на Би Би Си и независимата руска медия "Медиазона" са съпоставили тези имена заедно с данни от други открити източници, включително официални доклади. Новите гробове в гробищата също помагат за изчисляване на руските загуби. Те обикновено са отбелязани със знамена и венци, изпратени от министерството на отбраната.
От Би Би Си са установили самоличността на 70 112 руски войници, убити в Украйна. Британската медия обаче прави уговорката, че действителният брой на загиналите вероятно е значително по-голям, тъй като някои семейства не споделят публично подробности за смъртта на роднините си. Освен това анализът не включва убитите, за които няма потвърждение, нито загубите на т. нар. Донецка и Луганска народна република, обявени от подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна.
Най-много сред загиналите са били доброволци - 13 781 човека, което прави около 20 процента от руските загуби. Бившите затворници, които са се присъединил към руските въоръжени в замяна на помилване, досега бяха на първо място по брой жертви, но вече са втори с дял от 19 на сто. Мобилизираните граждани са на трето място - 13 процента.
От октомври миналата година броят на убитите за една седмица доброволци не е падал под 100. През някои седмици са регистрирани повече от 310 смъртни случая, отчита Би Би Си. Смята се, че за негативната тенденция допринася по-слабата подготовка на доброволците спрямо професионалните военни. Войници са казали пред Би Би Си, че увеличаващите се жертви сред доброволците отчасти се дължат на разполагането им в най-тежките от оперативна гледна точка райони на фронтовата линия, особено в Донецка област, където основно те попълват губещите хора военни части. Много от тях биват хвърляни веднага в бой, често без необходимото обучение и подходяща екипировка.
Анализът на данните показва, че много от тези хора са родом от малки провинциални градове, където трудно може да се намери стабилна, добре платена работа. Повечето от тях, както изглежда, все пак са се присъединили към руските въоръжени сили доброволно, макар правозащатници да говорят за заплахи и принуда конкретно в кавказката република Чечения, управлявана с твърда ръка от близкия до Путин Рамзан Кадиров. Заплатите в руската армия са между пет и седем пъти по-високи от средните в по-бедните региони. Освен това военнослужещите получават редица социални придобивки и еднократни бонуси, които при това бяха повишени. Най-много от убитите доброволци са били във възрастовата категория между 42 и 50 години. Най-възрастният е бил на 71 години.
Що се отнася до Украйна, тя рядко коментира своите загуби на бойното поле. През февруари тази година украинският президент Володимир Зеленски каза, че въоръжените сили на страната му са дали 31 хиляди жертви, като поясни, че разкрива тези данни, за да опровергае раздутите бройки, обявявани от Москва.
"Не 300 000 или 150 000 (убити украински войници), или колкото Путин и лъжливото му обкръжение казват", подчерта той, като добави, че всеки от тези хора "е голяма загуба за нас". Оценки, основани на данни на американското разузнаване, все пак навеждат на мисълта, че украинските жертви са повече от обявените от Зеленски, отбелязва Би Би Си. И така, докато Русия и Украйна са се вкопчили в мъртва хватка, като всяка от тях се надява да пречупи другата, броят на убитите неминуемо ще продължи да се увеличава. И Москва, и Киев търсят начини да си осигурят още войници, като се опитват това да стане на максимално ниска обществена цена.
Миналата седмица например Путин разпореди общо увеличаване на числеността на руските въоръжени сили. И макар Кремъл да обясни мярката с увеличаващите се заплахи на западния фланг, на фона на укрепването на силите на НАТО там, войната в Украйна несъмнено също е част от уравнението. Смята се, че недостигът на военен персонал е основна причина за успеха на изненадващото украинското навлизане в граничната руска Курска област миналия месец, отбелязва Асошиейтед прес.
Институтът за изследване на войната цитира на сайта си съобщения, че руският президент Владимир Путин е отхвърлил искане на Министерството на отбраната да обяви нова мобилизационна вълна през пролетта на тази година, за да бъдат компенсирани понесените досега загуба. Вероятната причина според базирания във Вашитгтон мозъчен тръст е да бъдат избегнати негативните политически последици, които биха последвали от принудителното свикване на резервисти под знамената. Оттогава Путин остава ангажиран с кампанията си за на практика прикрита мобилизация, ограничавайки мобилизационния потенциал на Русия, пишат в заключение американските анализатори.
Що се отнася до Украйна, тя също опитва да попълни загубилите хора и уморени свои военни части. Тя затегна наскоро правилата за мобилизация, но миналия месец президентът Зеленски предупреди, че е необходим баланс, за да не пострада още повече засегнатата от войната украинска икономика.
Докато войната продължава да бушува, много украински мъже, които са избягали, не искат да се върнет в своята родина и да изпълнят воинския си дълг към нея. Миналата седмица в Киев полският министър на външните работи Радослав Шикорски предложи да бъдат спрени социалните помощи за украински мъже в Европа.
И така, докато Русия продължава да има значително предимство в жива сила и оръжия на бойното поле, както отбелязва Ройтерс, тя вероятно ще продължи да прилага своята "стратегия за месомелачка". Според руски военнослужещи, интервюирани от Би Би Си, руското командване хвърля безмилостно напред войници напред, за да се опита да измори украинските сили и да разкрие местоположението им за руската артилерия. Заснети от дрон кадри, споделени онлайн, показват как руски военни атакуват украински позиции с малко или никакво оборудване и без артилерийска подкрепа.
Неслучайно украинските власти начело с президента Зеленски не спират да призовават западните си партньори да увеличат оръжейната помощ и да разрешат нанасяне на удари по-дълбоко навътре на руска територия. Президентът на САЩ Джо Байдън и британският премиер Киър Стармър обаче не дадоха такова позволение миналата седмица. В сметките вероятно влизат опасения на западните сили от ескалация на украинския конфликт и прерастването му в по-широка война.
Повече от две години и половина след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, позициите на двете страни продълажават да са все така несъвместими. Съответно всяка от тях остава с нагласата, че изходът от войната ще се реши на бойното поле, а не на масата за преговори. Това неминуемо вещае още много убити войници, а и цивилни.