Отидете към основна версия

2 682 41

Грузия: Една грешка може да излезе на страната твърде скъпо

  • грузия-
  • тбилиси-
  • ес-
  • русия-
  • руски закон-
  • грузинска мечта

Парламентарните избори в Грузия на 26 октомври са съдбоносни. Избирателите ще трябва да определят новия политически курс, а евентуална грешка може да излезе твърде скъпо за бъдещето на страната.

Снимка: БГНЕС/ EPA

За управляващата партия "Грузинска мечта" гласуването е избор между мира и войната, в която, както тя твърди, опозицията искала да вкара Грузия. Политическите технолози на управляващата партия не се колебаят в избора си на средства. Месец преди гласуването те пуснаха видеа и банери, които демонстрират какво можело да очаква страната при победа на опозиционните сили. На черно-бели снимки се виждат кадри на разрушени и горящи сгради в пострадалата от руската агресия Украйна. А от другата страна – цветни изображения на новите и ремонтирани здания в Грузия. На черно-белите снимки има надпис „Не на войната!“ и са зачертани номерата, с които четирите основни опозиционни сили участват в изборите, а на цветните пише „Избери мира!“ и там се вижда избирателният номер на управляващата „Грузинска мечта“.

На свой ред опозицията твърди, че грузинците трябва да направят избор между европейското бъдеще и изолацията, от която страната е заплашена, ако руското влияние се увеличи.

Има ли поляризация на обществото в Грузия

Много експерти са на мнение, че Грузия е силно поляризирана преди изборите. По думите на Щефан Малериус от Фондация „Конрад Аденауер“ в Тбилиси, обществото е концентрирано около две основни политически сили: партията на бившия грузински президент Михаил Саакашвили „Единно национално движение“ и партията „Грузинска мечта“, основана от олигарха Бидзина Иванишвили. „През последните 3-4 години тази поляризация се засили до такава степен, че двете страни вече не разговарят помежду си. Те говорят една за друга, но не и помежду си. Това се отнася и за медиите, свързани с тези партии“, отбелязва експертът.

Политологът Ханс Гутброт, преподавател в Държавния университет „Иля Чавчавадзе“ е на друго мнение. Пред ДВ той казва, че терминът „поляризация“ не подхожда за описание на случващото се в Грузия. „Правителството обича да го използва, за да създаде усещане за конфликт между две много големи групи“, пояснява той и добавя, че всъщност има „неголяма клика, която си е присвоила всичко, и народ, останал встрани“.

Според Гутброт е погрешно да се смята, че Грузия е държава, разделена на привърженици на Русия и привърженици на Запада. „Идеята, че страната е разединена, е лъжлива и това е опасен подход“, смята той. Гутброт е сигурен, че „огромното мнозинство иска да стане част от Европа и от Запада“.

Под европейско знаме в посока Русия?

Щефан Малериус също смята, че симпатиите на грузинците към ЕС никога не са отслабвали и че вече почти две десетилетия населението на страната е настроено стабилно проевропейски. „Грузинците искат в Европа, а не към Русия. Тоест, Русия тук е много непопулярна както от геополитическа гледна точка, така и от гледна точка на икономическото развитие на страната“, казва той.

Очевидно е, че управляващата партия усеща тези настроения. В противен случай няма как да се обясни това, че дори „Грузинска мечта“ води кампанията си, използвайки за своите банери символиката на ЕС и слогани като „Ще отведем страната в Европейския съюз“ или „В Европа – с достойнство“.

Както казва обаче Ханс Гутброт пред ДВ – управляващата партия има своя представа за ЕС. „Мисля, че тези, които гледат на Грузия отстрани, трябва да разберат какви са възгледите на това правителство. За ориентир служи Виктор Орбан и всичко, което е свързано с него. А това значи, че става дума за корупция в огромни мащаби, разхищение на държавни средства, ограбване на населението, масова емиграция. В крайна сметка те водят страната точно към това“, отбелязва политологът.

Той изтъква, че тази политика на „Грузинска мечта“ е тясно свързана с личната позиция на нейния създател – най-богатия човек на Грузия Бидзина Иванишвили. Гутброт припомня, че неговите възгледи са се променили рязко през 2021-2022 година, когато е започнал да се отнася изключително негативно към Запада. „Той си имаше лични причини, това е свързано с неговата борба с швейцарската банка Credit Suisse“, казва политологът. Той предполага, че този сблъсък е накарал олигарха да се отвърне от западните институции. „Мисля, че това е погрешно негово убеждение, но той смята, че Западът е лично загрижен да го отстрани от власт.“

Гутброт е убеден, че правителството, създадено от „Грузинска мечта“, е заинтересовано да запази властта си на всяка цена. „А ако сте заинтересовани да запазите властта на всяка цена, то Русия е вашият най-добър съюзник“, подчертава той. Така смята и Щефан Малериус, според когото курсът на „Грузинска мечта“ е курсът на Русия. „Това е политика, насочена към отклоняването на Грузия от европейски път и сближаването ѝ с Русия“, казва експертът.

Грузия – без шансове за евроинтеграция?

В Брюксел вече заявиха, че заради политиката на „Грузинска мечта“ страната ще трябва да забрави европейските си амбиции, припомня Щефан Малериус. А както казва Ханс Гутброт, причината е елементарна: в ЕС взимат решенията за членството не на базата на думите, а на базата на действията на правителството в страната кандидатка. И в Брюксел много добре виждат какво е направила „Грузинска мечта“ до днес – пълно подчинение на съдебния сектор и изтласкване на всички институции, защитаващи гражданските права. Ако в резултат от изборите този курс продължи, за влизане в ЕС няма да може да става и дума. „Както каза един балтийски политик, не можете да вървите към Европа, ако единият ви крак е в Москва“, обобщава Гутброт.

Автор: Мария Катамадзе

Поставете оценка:
Оценка 2.8 от 25 гласа.

Свързани новини