След като партията "Грузинска мечта" беше обявена за победител на проведените избори в страната Грузия изпадна в нещо като патова ситуация. Опозицията и президентката на страната са убедени, че изборите са били фалшифицирани. Същото казва почти директно и Западът. Частичното повторно преброяване на гласовете обаче потвърди победата на управляващата партия. То не е довело до "съществена промяна на предварително обявените официални резултати", съобщиха от избирателната комисия пред информационна агенция АФП.
Това не е изненадващо. В навечерието на изборите грузинските власти обявиха за врагове на народа и Грузия всички, които са против тях, и така отрязаха пътя към всякакви възможни компромиси.
Но точно компромис между правителството и опозицията е единственият оптимален за грузинското общество и държава изход в тази ситуация. Няма значение дали той ще бъде постигнат с посредничеството на Запада, на президентката Зурабишвили, на унгарския премиер Орбан или на арменския министър-председател Пашинян.
Само така могат да бъдат заклеймени най-очевидните фалшификации и да бъде сформиран нов парламент, в който опозицията да бъде справедливо представена, както и да бъде съставено ново правителство. Разбира се, то ще бъде и компромисно, например с участието на представители на всички партии и блокове, които са влезли в парламента. Малко вероятно е обаче основателят и неформален лидер на "Грузинска мечта" Бидзина Иванишвили и неговите опоненти да се съгласят на такъв вариант. Западният натиск също няма да помогне.
Силово преразпределение на властта
Алтернативата на компромиса би бил опит на опозицията да принуди властта да признае фалшификациите и да се оттегли. Това е възможно само при достатъчно силно външно влияние и масови протести вътре в Грузия, за които обаче все още не се виждат достатъчно социални причини. "Грузинска мечта" на свой ред ще се държи властта докрай, знаейки добре, че в противен случай някои ще трябва да се спасяват с бягство в чужбина или да влязат в затвора.
Трябва да се осъзнае обаче, че едни масови протести биха отворили възможности не само пред прозападната опозиция, но и за проруските сили, които в действителност не са много популярни в Грузия. Открито проруски партии не влязоха в грузинския парламент. Иванишвили е съсредоточил в ръцете си всички нишки на отношенията с Кремъл и се опитва да лавира, за да не стане напълно зависим от Русия.
Но нека си представим хипотетично, че "Грузинска мечта" губи битката в една силна конфронтация с опозицията, властта се разклаща, което води до обща нестабилност в страната. Тогава ще поиска ли Иванишвили помощ от руските си партньори? И дали Русия, възползвайки се от тази нестабилност, ще се опита да се намеси във вътрешните работи на Грузия – както в Казахстан през 2022 година? Подобен сценарий може да доведе до пълна зависимост на грузинските власти от Русия, както се случи с режима на Лукашенко през 2020 година.
Но още по-опасен е украинският сценарий, който "Грузинска мечта" използва, за да плаши избирателите преди изборите, и който може да стане реалност в случай на едно поражение на Иванишвили. Дори на първо време да не става дума за пълномащабна агресия както срещу Украйна през 2022, много вероятно е да се стигне до нахлуване по модела от 2014, ръководството на държавата да избяга в Ростов на Дон, а части от грузинската територия да бъдат откъснати от страната.
Подкрепяна от Кремъл диктатура
Третият възможен сценарий със сигурност е благоприятен за Русия: Иванишвили запазва властта при свои някакви условия - без компромиси, но и без сериозни протести. Това ще осигури на грузинските власти поле за лавиране. Да припомним, че веднага след изборите те декларираха, че в името на възстановяването на териториалната цялост на страната (особено при условията на Кремъл) няма да има възстановяване на дипломатическите отношения с Русия.
Но в такъв случай Иванишвили няма да има почти никакви други възможности, освен да се подчини на Кремъл. Изолацията на Грузия от ЕС и САЩ, както и загубата на шансове за европейска интеграция, са почти неизбежни. Виждаме как още отсега сътрудничеството със западните страни бързо се влошава. А това ще се отрази не само на политиката, но със сигурност ще засегне и икономиката.
Единствената сериозна алтернатива на търговията с ЕС е укрепването на връзките с автокрации като Турция, Китай и най-вече с Русия. В случая с Русия ще нарасне потокът от санкционирани стоки през Грузия, което ще доведе до вторични западни санкции срещу Тбилиси и до перспективата Грузия да се превърне в икономически сателит на Русия.
Така че жаждата за власт на Иванишвили вкарва Грузия в руски капан. Както казват някои експерти от Тбилиси, страната изглежда навлиза в нова ера - евразийска. В такъв случай грузинците ще трябва да забравят за европейската интеграция за дълго време.
Автор: Иван Преображенски