В деня на изборната победа на Доналд Тръмп в САЩ, изпадналото в криза германско правителство окончателно се разпадна: спорът за посоката на икономическата политика показа колко разклатени са отношенията, особено с най-малкия коалиционен партньор - СвДП. Нейният партиен лидер Кристиан Линднер бе освободен от канцлера Олаф Шолц от поста на финансов министър. Двама от останалите трима министри на СвДП в кабинета подадоха оставки и последваха партийния си лидер, докато министърът на транспорта Фолкер Висинг предпочете да обърне гръб на партията си и да остане на поста.
Така трипартийната коалиция, наричана "светофар" заради цветовете на партиите в нея, се разпадна и вече се обсъжда последователността на действията, които са необходими, за да има Германия отново дееспособно правителство.
1: Да се изпълнят най-спешните задачи
В първите седмици след разпадането на управляващата коалиция останалите два коалиционни партньора – социалдемократите на Олаф Шолц и Зелените на вицеканцлера Роберт Хабек смятат да управляват като правителство на малцинството, за да довършат изпълнението на някои неотложни задачи. Сред тях Шолц спомена приемането на пакет с мерки в пенсионното дело, приемането на необходимите национални закони в рамките на европейската реформа за предоставяне на убежище, както и пакет с помощни мерки за закъсали предприятия като Фолксваген. Не беше споменато дали ще бъде приет допълнителен бюджет за текущата година, без който управлението на страната би станало още по-мъчително. Неясно остава също как канцлерът Шолц смята да организира мнозинство в Бундестага за реализирането на всички тези задачи. Той обяви, че ще търси спешни разговори с лидера на опозицията – християндемократа Фридрих Мерц, но от тези среди вече се чуха искания за незабавно провеждане на предсрочни парламентарни избори, без това да се отлага за началото на идната година. Самият Мерц призова Шолц незабавно да поиска вот на доверие в Бундестага и постави това като условие за евентуално сътрудничество на опозицията при решаването на неотложните задачи.
2: Вот да доверие в Бундестага
Канцлерът има намерение да поиска вот на доверие в парламента в средата на януари. Вероятна дата за самото гласуване е 15 януари.
Искането на доверие всъщност е нещо като средство, гарантиращо наличието на мнозинство за управление. През 2001 тогавашният канцлер от ГСДП Герхард Шрьодер го използва, за да се увери в своето мнозинство, след като несъгласни с неговата политика съпартийци бяха гласували против изпращането на Бундесвера в Афганистан. През 2005 година Шрьодер беше и първият канцлер, който използва вот на доверие като инструмент, за да предизвика нови избори.
3: Федералният президент разпуска парламента
Ако малцинство от депутатите гласува доверие на канцлера, той е длъжен да предложи на федералния президент да разпусне парламента. След като това стане факт, Конституцията на Германия предвижда провеждането на предсрочни парламентарни избори в рамките на 60 дни.
4: Предсрочни избори за Бундестаг
Ако бъде спазен предложеният от канцлера график за вот на доверие през януари, следващите избори за Бундестаг в Германия ще се състоят в средата на март. Ако вотът на доверие бъде гласуван обаче още в следващите дни, изборите за парламент ще бъдат в първата половина на януари 2025.
Редовните парламентарни избори в Германия всъщност трябваше да се проведат на 28 септември 2025 година. Сега партиите ще трябва да ускорят подготовката си, да номинират кандидати и да съставят изборните листи. Следващите избори освен това ще са първите по новото избирателно право, което предвижда местата в бъдещия парламент да бъдат ограничени до максимум 630.
5: Съставяне на кабинет
Социологическите допитвания показват, че в следващия парламент може да има значителни размествания в мнозинството. Свободната демократическа партия на досегашния финансов министър Кристиан Линднер е възможно да не премине 5%-овата бариера за влизане в Бундестага. Някои социолози виждат обаче възможност за съставяне на кабинет от ХДС/ХСС и социалдемократите – тоест на широка коалиция.
Автор: Давид Ел