Русия харчи рекордни суми за отбрана. Но изостава в изграждането на модерна армия, от която се нуждае за бъдещи войни, пише Business Insider.
Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна предизвика широкомащабни санкции, които не само навредиха на способността ѝ да се снабдява с модерни технологии, но и отслабиха военно-научната ѝ база.
Сега Русия е принудена да модернизира старото си военно оборудване, а не да създава ново конкурентно такова. В краткосрочен план това ще помогне на руската армия, но в дългосрочен тя ще изостане от западните си конкуренти. Тези щети, нанесени от санкциите, влияят върху скоростта на военните иновации и научноизследователската дейност. По-важното е, че те определят как Кремъл ще води война в бъдеще.
Русия ще похарчи 6,3% от БВП си за отбрана тази година - най-високият показател след края на Студената война. Въпреки това, военно-промишленият комплекс на страната е деградирал от търговските ограничения и изискванията на военновременната продукция. Способността на Русия да произвежда военна техника е силно засегната, а способността ѝ да внедрява иновации и да внедрява съвременни военни технологии е ограничена в резултат на тези предизвикателства.
Тъй като санкциите спират достъпа до критично важен внос, Русия е принудена да се бори да замени съвременните компоненти с такива с по-лошо качество. Русия вероятно ще трябва да опрости и забави военното си производство, да приеме намалено качество на продукцията и да се справи с форма на застой в иновациите в своите научноизследователски дейности.
В резултат на това пътят на Русия към военни иновации вероятно ще остане изграден върху малки промени в стари системи, а не върху истински пробиви. В краткосрочен план руският военно-промишлен комплекс вероятно ще продължи да произвежда системи, които са достатъчно добри, за да представляват заплаха за Украйна, НАТО и Запада. Но дългосрочната способност на Москва да се конкурира с напредналите военни сили ерозира.
Напрежението върху руския военно-промишлен комплекс означава също, че като цяло икономиката е подложена на нарастващ натиск, въпреки първоначалните признаци на растеж по време на война.
Военната икономика носи „добри“ макроикономически резултати, но причинява реални проблеми като повишена инфлация, намаляване на заплатите и покупателната способност, както и ликвидна криза в банковия сектор. Междувременно демографската криза и конкуренцията за работна ръка с военните също вредят на икономиката в дългосрочен и краткосрочен план.