Бъдещето на Украйна не може да бъде решено без украинците, заяви френският президент Еманюел Макрон, цитиран от Франс прес, цитирана от БТА.
Макрон направи изказването си след разговор с украинския лидер Володимир Зеленски и преди планираната среща между президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин.
Преговорите между двамата ще се проведат на 15 август в Аляска и имат за цел да сложат край на войната в Украйна.
"Европейците също трябва да бъдат част от решението, защото сигурността им е изложена на риск", написа френският лидер в "Екс" и добави, че днес е разговарял също с германския канцлер Фридрих Мерц и британския премиер Киър Стармър.
Срещата ще бъде първата между действащ президент на САЩ и Путин от 2021 г., когато Джо Байдън се срещна с Путин в Женева.
По-рано вчера Тръмп заяви, че Украйна и Русия вероятно "ще си разменят" части от територии в рамките на споразумение за край на войната и определи плановете в тази посока като много сложни.
Американският лидер преди това отбеляза, че възнамерява първо да се срещне с Путин и след това разговорите да прераснат в тристранни, с участието и на украинския президент Володимир Зеленски.
Кремъл обаче изрази резерви относно среща между Путин и Зеленски.
В четвъртък руският лидер заяви, че според него не е невъзможно да се срещне с украинския си колега, но по думите му за подобни преговори е нужно да са налице необходимите условия и предпоставки, които според него засега са далеч от изпълнени.
Путин не назова условията си, но Кремъл преди е настоявал Украйна да се откаже от земите, които Русия е окупирала, включително от Крим, който тя анексира незаконно през 2014 г., а също и Западът да престане да снабдява Киев с оръжие и да изключи всякаква възможност за украинско членство в НАТО.
Зеленски и европейските му съюзници отхвърлиха тези искания.
Правителствата на Великобритания, Австралия и Канада осъдиха "продължаващите репресии и нарушения на правата на човека" в Беларус, и обвиниха беларуските власти, че водят кампания за ликвидиране на гражданското общество, независимите медии и всякаква форма на политическа опозиция, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
"Ние – Австралия, Канада и Великобритания – осъждаме единодушно продължаващите репресии и нарушения на правата на човека", заявиха трите страни в съвместно изявление.
"Хиляди са били несправедливо задържани, подложени на изтезания или принудени да избягат в изгнание. Тези действия представляват грубо нарушение на задълженията на Беларус по международното право и са сериозно нарушение на правата на човека и основните свободи", добавиха те, призовавайки беларуските власти "да прекратят репресивната си кампания".
Беларуският президент Александър Лукашенко, близък съюзник на руския президент Владимир Путин, управлява Беларус повече от три десетилетия и през януари беше преизбран за седми петгодишен мандат. Лукашенко смаза огромните улични протести през 2020 г. след избори, които според опозицията и западните правителства са били фалшифицирани. Всичките му водещи опоненти бяха хвърлени в затвора или принудени да напуснат страната.
Австралия, Канада и Великобритания заявиха, че приветстват неотдавнашното освобождаване на няколко политически затворници в Беларус, но добавиха, че все още са загрижени от това, което според тях са арести на хора за това, че упражняват човешките си права.
Вчера беларуската общност в Полша излезе по улиците на Варшава на "поход за свобода", за да отбележи пет години от историческите протести срещу оспорваното преизбиране на президента Александър Лукашенко в Беларус през 2020 г., предаде Франс прес.
Според организаторите в протеста са участвали няколко хиляди души. Това и други събития, организирани в Полша и по света, са "символ на нашата непрекъсната съпротива", заяви Павел Баркуски, член на Обединеното преходно правителство на Беларус – правителството в изгнание – което беше съорганизатор на шествието.