Макрон: Бъдещето на Украйна не може да бъде решено без украинците

Бъдещето на Украйна не може да бъде решено без украинците, заяви френският президент Еманюел Макрон, цитиран от Франс прес, цитирана от БТА.

Макрон направи изказването си след разговор с украинския лидер Володимир Зеленски и преди планираната среща между президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин.

Още новини от Украйна

Преговорите между двамата ще се проведат на 15 август в Аляска и имат за цел да сложат край на войната в Украйна.

"Европейците също трябва да бъдат част от решението, защото сигурността им е изложена на риск", написа френският лидер в "Екс" и добави, че днес е разговарял също с германския канцлер Фридрих Мерц и британския премиер Киър Стармър.

Срещата ще бъде първата между действащ президент на САЩ и Путин от 2021 г., когато Джо Байдън се срещна с Путин в Женева.

По-рано вчера Тръмп заяви, че Украйна и Русия вероятно "ще си разменят" части от територии в рамките на споразумение за край на войната и определи плановете в тази посока като много сложни.

Американският лидер преди това отбеляза, че възнамерява първо да се срещне с Путин и след това разговорите да прераснат в тристранни, с участието и на украинския президент Володимир Зеленски.

Кремъл обаче изрази резерви относно среща между Путин и Зеленски.

В четвъртък руският лидер заяви, че според него не е невъзможно да се срещне с украинския си колега, но по думите му за подобни преговори е нужно да са налице необходимите условия и предпоставки, които според него засега са далеч от изпълнени.

Путин не назова условията си, но Кремъл преди е настоявал Украйна да се откаже от земите, които Русия е окупирала, включително от Крим, който тя анексира незаконно през 2014 г., а също и Западът да престане да снабдява Киев с оръжие и да изключи всякаква възможност за украинско членство в НАТО.

Зеленски и европейските му съюзници отхвърлиха тези искания.

Правителствата на Великобритания, Австралия и Канада осъдиха "продължаващите репресии и нарушения на правата на човека" в Беларус, и обвиниха беларуските власти, че водят кампания за ликвидиране на гражданското общество, независимите медии и всякаква форма на политическа опозиция, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

"Ние – Австралия, Канада и Великобритания – осъждаме единодушно продължаващите репресии и нарушения на правата на човека", заявиха трите страни в съвместно изявление.

"Хиляди са били несправедливо задържани, подложени на изтезания или принудени да избягат в изгнание. Тези действия представляват грубо нарушение на задълженията на Беларус по международното право и са сериозно нарушение на правата на човека и основните свободи", добавиха те, призовавайки беларуските власти "да прекратят репресивната си кампания".

Беларуският президент Александър Лукашенко, близък съюзник на руския президент Владимир Путин, управлява Беларус повече от три десетилетия и през януари беше преизбран за седми петгодишен мандат. Лукашенко смаза огромните улични протести през 2020 г. след избори, които според опозицията и западните правителства са били фалшифицирани. Всичките му водещи опоненти бяха хвърлени в затвора или принудени да напуснат страната.

Австралия, Канада и Великобритания заявиха, че приветстват неотдавнашното освобождаване на няколко политически затворници в Беларус, но добавиха, че все още са загрижени от това, което според тях са арести на хора за това, че упражняват човешките си права.

Вчера беларуската общност в Полша излезе по улиците на Варшава на "поход за свобода", за да отбележи пет години от историческите протести срещу оспорваното преизбиране на президента Александър Лукашенко в Беларус през 2020 г., предаде Франс прес.

Според организаторите в протеста са участвали няколко хиляди души. Това и други събития, организирани в Полша и по света, са "символ на нашата непрекъсната съпротива", заяви Павел Баркуски, член на Обединеното преходно правителство на Беларус – правителството в изгнание – което беше съорганизатор на шествието.