Витамините обикновено се представят като универсална формула за добро здраве – достатъчно е човек да приема правилните количества и организмът ще функционира оптимално. През последните години обаче все повече изследвания показват, че връзката между витамините, метаболизма и различни заболявания е значително по-сложна. Един от най-дискутираните примери е витамин B12 – хранително вещество, което дълго време се смяташе почти изцяло за полезно, но днес все по-често попада в центъра на научни дебати заради възможна връзка с определени видове рак.
Витамин B12, известен още като кобаламин, е жизненоважен за човешкия организъм. Той участва в синтеза на ДНК, образуването на червени кръвни клетки и поддържането на нервната система чрез изграждането на миелиновата обвивка на нервите. Недостигът му може да доведе до хронична умора, нарушения в паметта, проблеми с концентрацията и неврологични увреждания.
Тъй като витаминът се съдържа естествено почти изцяло в храни от животински произход, дефицитът е по-често срещан при хора на растителен режим на хранене, както и при пациенти с нарушения в усвояването на хранителни вещества.
Интересът на учените към възможната връзка между витамин B12 и онкологичните заболявания се засилва заради ролята му в процесите на възстановяване и стабилизиране на ДНК. Тъй като ракът започва с генетични увреждания в клетките, част от изследователите предполагат, че тежкият дефицит на B12 може косвено да наруши механизмите за копиране и поправка на ДНК и по този начин да увеличи риска от клетъчни мутации.
Паралелно с това обаче редица проучвания през последното десетилетие установяват друга, далеч по-неочаквана тенденция – необичайно високите нива на витамин B12 в кръвта също се наблюдават по-често при пациенти с някои видове рак, включително рак на белия дроб, дебелото черво, хранопровода и гърдата.
Това поставя учените пред сложен въпрос: дали променените нива на витамина допринасят за развитието на заболяването, или самият рак променя начина, по който организмът обработва B12.
Според специалистите едно от основните усложнения при интерпретацията на резултатите е разликата между приема на витамин B12 чрез храната и реалните му стойности в кръвта. Нивата на витамина не зависят единствено от храненето, а и от начина, по който организмът го складира, транспортира и използва.
Черният дроб съхранява големи количества B12, а при някои онкологични заболявания, особено агресивни форми на рак или чернодробни тумори, тези механизми могат да бъдат сериозно нарушени. Някои тумори дори стимулират производството на белтъци, които пренасят витамина в кръвта, което може да доведе до изкуствено завишени стойности при лабораторни изследвания. В подобни случаи високият B12 вероятно е следствие от заболяването, а не негов причинител.
Най-новите научни данни продължават да дават противоречиви резултати. Изследване от 2026 г., обхванало над 37 000 пациенти с рак на дебелото черво, установява, че хората с много високи нива на B12 имат по-лоша прогноза и по-ниска преживяемост. Авторите на проучването обаче подчертават, че това не доказва причинно-следствена връзка, а по-скоро предполага, че витаминът може да служи като биомаркер за по-агресивно протичане на заболяването.
Преглед на научните публикации от 2022 г. също заключава, че към момента няма достатъчно доказателства, че високият прием на витамин B12, високите му стойности в кръвта или хранителните добавки директно причиняват рак.
Допълнително усложнение внася и изследване от 2024 г. във Виетнам, което анализира хранителния режим на над 3700 онкологични пациенти и близо 3000 души без диагноза рак. Учените установяват т.нар. U-образна зависимост – повишен риск се наблюдава както при много нисък, така и при много висок прием на витамин B12. Изследователите обаче отбелязват, че проучването е наблюдателно и не може да докаже директна причинно-следствена връзка.
Според медицинските експерти натрупаните до момента данни не налагат паника около витамин B12, нито отказ от добавки при доказан дефицит. Въпреки това специалистите подчертават, че приемът на витамини трябва да бъде съобразен с реалните нужди на организма, а не с масови тенденции или самолечение.
Изследователите обобщават, че засега науката не разполага с категоричен отговор дали витамин B12 играе роля в развитието на рака или променените му стойности са просто отражение на болестния процес. Един от малкото сравнително сигурни изводи е, че както прекалено ниските, така и прекалено високите нива на витамина могат да бъдат свързани със здравословни рискове.