''За да се вземат всички тези мерки, които се вземат, ние трябва да знаем къде сме в епидемиологично отношение. Едното, което трябва да се направи, това е сероепидемиологично проучване, за да се види както е нивото на антителата срещу коронавируса в различните части на страната и сред различните групи население. И второ нещо, ако тези тестове, които са важно диагностично средство, не се използват, ние в повечето случаи не сме наясно какво се случва с контактните на онези, които са открити с коронавирусна инфекция, защото както виждате, обикновено, когато се докаже, че някой е с коронавирус, отиват на мястото, където живее, изследват всички тези, които са били в съприкосновение с него, с метод обаче, с който се установява доколко тези контактни отделят вируса в околната среда. Обикновено се оказва, че няма никой. Като че ли тези, които са доказани, са се появили от неизвестно къде'', това заяви доц. д-р Атанас Мангъров, началник на детското отделение в Инфекциозна болница в София, пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ.
Доц. д-р Мангъров от днес е част от новосформирания Експертен медицински съвет към Министерски съвет, който ще участва в борбата срещу коронавирусната инфекция в страната.
''Когато има един такъв болен, който е установен и отидат да се търсят негови контактни - те са два вида хора. Едните, които може би са го заразили, тоест такива, които някога са отделяли вируса, заразили са го и в момента не отделят вируса, просто защото им е изтекло времето, в което отделят този вирус. Тоест, тях, ако ги изследваме дали в момента отделят вируса, няма да намерим нищо, защото те не отделят. Но ние можем да установим дали те са карали или не тази инфекция, като изследваме антителата, което става за 10 минути с капка кръв.
Вторaта група контактни са тези, които може би ''нашият човек'', който е вече установен, е заразил. При тях, ако те са в ранен стадий, след заразяването, ако се изследва дали те отделят вируса в околната среда, няма да се намери нищо, защото те все още не го отделят. И оттам вече, ако случаят е какъвто описвам - и в двата случая ще се окаже, че контактните не са имали съприкосновение с коронавирусната ифекция. Докато, ако се правят и серологични изследвания на тези хора, ще се види откъде им е дошло'', поясни доц. д-р Мангъров.
Доц. д-р Мангъров си обяснява липсата на този подход от Щаба с липсата на тестове. ''В Южна Корея до момента са направили 190 000 теста. В Германия правят по 20 000 теста на ден. Като това не са тези трудоемки, тежки тестове, които са хубави, те са много точни, много хубави, но те са референтни тестове. Те са тестове, с които се потвърждава наличието на инфекция'', отбеляза доцентът.
''Eдин референтен тест струва някъде около 120-130 лв, а един такъв скринингов тест струва някъде около 15-20 лв. Тоест, доста по-евтини и доста по-бързи. В момента по целия свят има жесток недостиг на диагностикуми'', внесе яснота той.
''Toва е нов вирус. Никой няма антитела срещу него. Той причинява заразяване по всички възможни начини - въздушно-капков, конктактно-битов, фекално-орален. Тоест, няма как да се скриете от него и това е инфекция, която рано или късно ще премине през целия свят, като в огромната част от случаите хората ще я изкарат безсимптомно, без да разберат, че са я изкарали. И в един много малък процент от случаите ще я изкарат във форми, които са клинично проявени, някои от които много тежки. Шансът на един човек над 80-годишна възраст да му се случи нещо лошо е едно към седем, осем.
Когато се развихри инфекцията и започне да има смъртни случаи, натискът да се прави нещо нараства. И в много случаи правителствата не успяват да устоят на този натиск, дори когато са убедени, че действат правилно (бел. ред. в случая става дума за правителствата на Великобритания и Нидерландия, които бяха избрали различен от нашия подход за борба с пандемията, но в последна сметка и те въведоха същите строги мерки). Това, което се прави в нашата страна е максималното, даже над максималното, което може да се направи. Ние не виждам какво повече можем да направим, освен да заключим хората в къщите, да не им разрешаваме да излизат, да си стоят там, докато епидемията премине. Само че това е много трудно осъществимо, но така или иначе се опитваме и при поожение, че сме го започнали, нека да го довършим. Трябва да се направят при всичи случаи няколко десетки хиляди теста, за да имаме представа какво е състоянието на населението. Няколко десетки хиляди теста могат да се направят за две седмици'', каза доц. д-р Мангъров, който след резултатите от тестовете би могъл да разясни в кой етап на пандемията сме.
Според доцента, например град Банско, който е с население от 6-7 хиляди души, ако е бил изследван на този масов принцип, то е можело градът да не бъде поставян под карантина само на база предположение, че може да има много заразени.
Той също така поясни, че в условия на извънредно положение и карантина, би могло вирусът да изчезне от страната ни в рамките на една година, което е абсолютно немислимо в икономически план, за която и да е страна.
''Това, което е най-неприятното при този вирус, това което го прави толкова опасен и труден за овладяване е, че тези, които са заразени, започват да отделят вируса около 4-5 дни преди да се проявят клиничните симптоми. Като изобщо не е задължително тези клинични симптоми да се проявят. Тоест, съществува едно огромно, на практика неустановено множество от хора, които нямат никаква симптоматика, но в същото време отделят вируса. Освен това тези, които са го прекарали, те продължават или могат да продължат да отделят вируса в продължение на още 20, 30 дни, а може би и по-дълго. Това е особеност на коронавирусите, която ги прави много опасни и трудни за овладяване. Този вирус, когато всички преболедуват от него, с или без симптоми, е много възможно, само че никой не може да се закълне в това, да изчезне. Както изчезна вирусът на SARS през 2002/03, който генетично на 80% е същият като този вирус. Поначало тези коронавируси имат свойството да живеят сред животните и нямат свойството устойчиво да се развиват сред човешките популации. Но това е нещо ново, известно е от няколко месеца, никой не знае каква ще бъде неговата биология по- нататък. Тайната надежда на всички е, че в един момент той ще изчезне, когато вече няма неимунно население, когато няма хора, които да не са го преболедували'', обясни доц. Мангъров.
Доцентът отбеляза, че е важно вирусът да не се разпространи в уязвимите групи на населението ни, а след това внесе пояснение, че за тримата преборили коронавируса у нас, е по-правилно да казваме, че на тях им е минало, а не, че са излекувани, защото в крайна сметка лекарство срещу този вирус все още няма.
''В Италия процентът на починалите по време на интубация е 78. Тоест, много по-удачно е в една такава болница да се води максимално рестриктивно лечение, просто да се дава кислород, да се правят вливания, а да не се стига до такива инвазивни процедури, при които никой не знае как ще завършат нещата. Не си мислите, че като закачите някой на респиратор и с това му спасявате живота. Една некомпетентна дихателна реанимация е по-опасна от това един болен да си стои и лежи в леглото, да се обслужва качествено и да му се дава кислород'', вметна началникът на детското отделение на Инфекциозна болница в София.
Доц. Мангъров заяви, че са му се обаждали хора да го питат дали да си купят хлорокин, а той им е отговорил по следния начин: ''Да, добре, ако ти се пие хлорокин и искаш да си го носиш в джоба, си го носи, но когато човек в едно такова тежко общо състояние и пие лекарства от този тип, това са медикаменти, ако нищо ви няма и ги приемате, ще се чувствате доста по-зле, отколкото ако не ги приемате. И тъй като този вирус засяга и черен дроб, и бъбреци, даването на допълнителни медикаменти, от които няма полза, не допринасят по никакъв начин за по-добрия изход. Нека да не забравяме, че приемането на лекарства не е лечение. Просто само пиете лекарства, това не означава, че се лекувате. Toва е заболяване, което в огромната част от случаите завършва с оздравяване. И каквото и да давате на един такъв болен, той на 97-8-9% ще оздравее, но не защото сте му давали едно, друго или трето, а защото такъв е процентът на хората, които оздравяват от тази вирусна инфекция.''
''За момента хората нека правят това, което ги съветва да правят Кризисният щаб, както и да изпълняват всички мерки, които са наложени, защото, ще повторя отново, те са максималното, което може да се направи в рамките на човешките възможности. Най-вероятно с течение на времето ще се случи отпускане на тези мерки. Но при всички случаи трябва да мине време, както стана в Китай, в Южна Корея, както вече може би се случва в Италия, защото от няколко дни се съобщава, че броят на новооткритите случаи нямалява. Тоест, всички трябва да го изкарат под една или друга форма. Да се надяваме, че, когато той изчезне, няма да се появи отново. Хората трябва да разберат, че ако се разболеят от коронавирус, те няма да умрат. Или, ако умрат хора, ще умрат в много малък процент'', заяви още доц. д-р Атанас Мангъров и отново повтори, че уязвимите групи, а именно по-възрастните хора и хората с определени хронични заболявания, трябва да полагат усилия да се опазят от инфекцията, а също така и ние, техните близки, да ги пазим.
''Аз съм сигурен, че светът няма да се свърши с коронавирусната пандемия, че ще преодолем и това нещо, но при всички случаи ще имаме трудни моменти в следващите няколко месеца. Обнадеждаващо е това, което се случва в Китай, в другите страни по света, при които епидемията вече преваля - Китай, Южна Корея'', завърши той.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: