Унгарският Закон за борба срещу коронавируса предизвика сериозна международна критика. Той упълномощава правителството да управлява с декрети - без ограничение във времето. Нима Унгария вече въвежда диктатура?
Дьорд Далош: Не, нещата са по-нюансирани. На първо място е целта да се предпази Унгария от една ужасна епидемия - същата цел си поставят навсякъде в Европа. В борбата срещу болестта правителството сигурно се нуждае от оперативно пространство. Но дали в тази ситуация е нужен закон за правомощията - в това се съмнявам. В парламента нашето правителство има мнозинство от две трети и практически може да върши всичко, което пожелае в борбата срещу пандемията. Колкото до диктатурата, тя според мен не може да се въведе просто с един закон, трябва малко повече. Аз самият съм живял достатъчно дълго в социалистическата диктатура в Унгария и Ви казвам, че днес такова нещо не е възможно. За мен проблемът не е в това дали в Унгария възниква истинска диктатура, а в друго: дали в Унгария изобщо е възможна истинска демокрация. Още преди пандемията дефицитът на демокрация в страната беше достатъчно осезаем. Виктор Орбан и неговата партия нямат нужда от директна, открита диктатура, за да продължат и занапред да компрометират и съсипват демокрацията.
Някои наблюдатели в Унгария са на мнение, че този закон е само политическа игра на Орбан с цел да дискредитира опозицията, представяйки нещата така, сякаш тя не помага в борбата срещу пандемията. Какво мислите Вие?
Дьорд Далош: В сегашното извънредно положение всъщност би било нормално един такъв закон да се обсъжда и приема с участието на опозицията. Но нашето правителство не брои опозицията за пет пари. Днес тази конфронтация е особено опасна. Казано образно, правителство и опозиция седят под карантина в едно и също помещение и си кашлят взаимно в лицата.
В началото на кризата критиците обвиниха правителството, че не взима правилните мерки срещу епидемията. Дали правителството на Орбан не се опитва чрез сегашния дебат около пълномощията просто да отклони вниманието от същинския проблем?
Дьорд Далош: Трудно е да се каже. Но си е факт, че правителството допусна много грешки, за да се стигне до сегашното положение. В Унгария нямаме възможност да правим достатъчно тестове, нямаме достатъчно маски и респиратори - това са същинските проблеми. Напоследък кризисният мениджмънт се подобрява, но през изминалите години бяха допуснати много грешки. Сегашното ни правителство просто не обръщаше достатъчно внимание на здравеопазването.
Правителството с възмущение отхвърля западните критики срещу закона за пълномощията и твърди, че той е нужен само в тази извънредна ситуация и няма да застраши унгарската демокрация. Да му вярваме ли?
Дьорд Далош: Не. Ако намеренията на правителството наистина бяха такива, то в закона щеше да има краен срок за пълномощията. Лично аз пожелавам на правителството всячески успехи в борбата срещу болестта, но това разширяване на пълномощията за мен е прекалено.
В наш разговор преди няколко години Вие казахте, че Унгария не е диктатура, а просто една много, много калпава демокрация. Как стоят нещата днес?
Дьорд Далош: Все си е така. Унгария не е диктатура, а просто една много, много калпава демокрация. А днес вече е демокрацияе под заплаха от различни стихии, демокрация в условията на световна пандемия. Което означава, че съдбата на Унгария днес е по-силно свързана с Европа откогато и да било преди. През последните години нашето правителство непрекъснато се опълчваше срещу тази Европа и срещу ЕС. Смятам, че вече е време да се прекрати тази реторика и да се каже, че ние сме част от този континент и че страдаме от същите проблеми като останалите. Унгария не само, че не може да се справи сама с този проблем - тя не е в състояние да установи какъвто и да било контрол над случващото се. Днес и Унгария, и всички ние се нуждаем от ЕС повече, откогато и да било преди.
Дьорд Далош (роден през 1943 в Будапеща) е унгарски писател дисидент, есеист и историк. През 1964 година излиза първата му стихосбирка. През 1968 като член на ляворадикален студентски кръжок е обвинен за "участие в маоисткото движение" и антидържавна дейност и осъден на 7 месеца условно. Уволнен от работа и без право да публикува книгите си, в продължение на 19 години Далош се занимава с преводи. През 1977 е сред основателите на демократичното опозиционно движение в Унгария. През 1984 отива в Западен Берлин и става сътрудник на изследователската група за Източна Европа към Бременския университет. От 1995 до 1999 е ръководител на унгарския културен институт в Берлин. Автор на романи, сред които "Провалът на икономиста", "Югендщил", на новелата "Балатонската бригада" и др., както и на исторически книги за падането на Желязната завеса, унгарското въстание от 1956 и др.