Въведеното извънредно положение в България на 13 март и заповедта за затваряне на моловете постави наемателите и наемодателите в затруднено положение, което ги провокира да търсят решения чрез предоговаряне на наемите в краткосрочен план. „Търсенето на консенсус между наемодателите и наемателите е процес, който към момента протича строго индивидуално и е съобразен с множество фактори. Макар исканията на наемателите често да са сходни, подходът от страната на търговските центрове спрямо тях е различен. Това е процес, който тече в почти всички европейски страни, където няма специфично законодателство, което да регулира отношенията между наемодатели и наематели по време на пандемия или няма въведени специфични кризисни мерки като в Гърция или Украйна“, казва Иван Граматиков, мениджър „Търговски площи“ в Cushman & Wakefield Forton.
Наемателите с помещения на търговски улици, също очакват предоговаряне на условията, но там по-често собствеността не е на професионални наемодатели, както в търговските центрове, а е разпределена между множество физически лица, което допълнително затруднява преговорите. Увеличаващият се брой изпразнени помещения в централната градска част на столицата показва, че има собственици, които не проявяват гъвкавост и отказват да отговорят на исканията на наемателите си. Друг фактор за предсрочно напускане на обектите по улиците са по-кратките срокове на наемните договори.
„Съвсем очаквано, експанзията и търсенето на нови търговски площи е в застой. До някаква степен, макар и силно забавени, остават плановете за разрастване на някои от бизнесите които бяха по-малко засегнати през последните месеци - хранителни вериги, дрогерии, аптеки, магазини за бързооборотни стоки в по-ниския ценови сегмент. Активността през следващите месеци ще зависи от промяната на мерките и заповедта, позволяваща отваряне на търговските обекти, както и от последващото поведение на потребителите“, допълва Граматиков.
Търговците в секторите на спортните стоки, здраве и красота, мода и обувки се фокусираха върху своите онлайн магазини, опитвайки се да компенсират затруднените физически продажби. Доставките на храна също нарастват, тъй като ресторантите, кафенетата и баровете бяха затворени. Макар и със сериозен ръст, поръчките онлайн не могат обаче да компенсират загубите от затварянето на физическите обекти.