Интервалното хранене може да помогне за по-бавното стареене на мозъка

Ограничаването на храненето до около 8–9 часа дневно може да има благоприятен ефект върху когнитивните способности и здравето на мозъка с напредването на възрастта. Това показват нови изследвания, според които времето на хранене може да се окаже почти толкова важно, колкото и количеството приета храна.

В шестмесечно клинично изпитване, представено през 2026 г. на годишната среща на American Society for Nutrition, са участвали 47 жени на възраст между 50 и 79 години с наднормено тегло или затлъстяване. Част от тях се хранели в рамките на около 8–9 часа дневно – обикновено между 10:00 и 18:00 часа, докато останалите разпределяли храненията си в приблизително 12-часов период.

И двете групи намалили дневния си калориен прием и загубили сходно количество тегло. Жените с по-кратък хранителен прозорец обаче показали по-добри резултати при тестове за пространствено планиране и решаване на проблеми. Наблюдавани били и подобрения при някои показатели, свързани с паметта и ученето.

Според изследователите резултатите подсказват, че положителният ефект не се дължи единствено на отслабването. Една от възможните причини е по-доброто синхронизиране на приема на храна с естествения циркаден ритъм на организма. Това може да подобри контрола върху кръвната захар и инсулина и потенциално да ограничи процеси, свързани с хроничното възпаление. Засега обаче механизмът не е доказан окончателно.

Други изследвания от 2026 г. също дават основания за интерес към ранното интервално хранене. При мъже с метаболитен синдром едномесечен режим на ранно ограничено във времето хранене е свързан с подобрение на паметта и метаболитните показатели, както и с промени в мозъчни структури като хипокампуса и таламуса. Авторите обсъждат като възможни механизми по-добрата мозъчна перфузия, намаляването на метаболитния и възпалителния стрес и активирането на процеси като автофагията.

Интервалното хранене от типа 16:8 означава човек да приема калории например между 9:00 и 17:00 или между 10:00 и 18:00 часа, а през останалите 16 часа да не се храни. Все повече данни сочат, че по-ранният хранителен прозорец вероятно е по-благоприятен от късното хранене.

Учените все пак предупреждават, че наличните доказателства все още не позволяват да се твърди, че осемчасовият хранителен прозорец доказано предпазва от деменция или когнитивен спад. Последното клинично проучване е малко, включва само жени с наднормено тегло или затлъстяване и резултатите трябва да бъдат потвърдени в значително по-големи и продължителни изследвания.

Затова засега интервалното хранене по-скоро се очертава като обещаваща стратегия за здравословно стареене на мозъка, отколкото като доказано средство за профилактика на деменцията.