Евромилиардите будят доста съмнения - ще потекат ли точно накъдето трябва? В България тези съмнения изкараха хиляди на улицата, а идеята за "хубавите нови дългове" предизвиква опасения и в други географски ширини.
На пръв поглед звучи убедително: фондът за възстановяване ще помогне на европейската икономика да се съживи след срива, предизвикан от пандемията. А освен това този фонд ще бъде и много ярък знак за солидарността между държавите от ЕС: силните икономически организми ще подпомогнат по-слабите. Да не говорим, че "златният дъжд" ще отнеме вятъра от платната на популистите: колкото повече пари идват от Брюксел, толкова по-малко гласове ще получават политици като Салвини.
Такива бяха малко тромавите теоретични сметки в основата на фонда. За жалост, подобни сметки невинаги излизат.
Има един бляскав исторически опит. С плана "Маршал" след Втората световна война САЩ организираха възстановяването на Европа. И този план се превърна в истинска легенда.
В момента обаче в Европа няма какво да се възстановява. Никой не гладува, храна има в изобилие. Пари трябват най-вече за финансирането на различни социални очаквания: пари за безработни и за работещи на намалена ставка, за пенсии, за здравни осигуровки и различни помощи. В кризисни времена социалното подпомагане винаги излиза много по-скъпо и повечето държавни бюджети вече са в шок. Но Брюксел е може би най-неподходящият адрес, откъдето да се искат пари запушване на тези пробойни.
Защото в различните държави важат съвсем различни правила. Как на европейско равнище да се обсъждат помощите за безработни, без да има яснота за продължителността и размера на тези помощи? Как да се подпомагат пенсионерите, след като пенсионната възраст в различните държави е толкова различна? Нито една държава-членка не желае избирателите в другите държави-членки да могат да се месят в държавния ѝ бюджет. А тъкмо това би било необходимо, ако става дума за хармонизиране на социалните системи. Най-малко го желаят, впрочем, точно онези държави, които най-гръмогласно искат помощи.
За да успокоят гражданите, които се тревожат откъде ще дойдат всички тези пари, политиците непрекъснато подчертават, че сега става дума не за "лошите стари дългове", а за някакви "хубави нови дългове". И описват различни проекти, насочени към бъдещето, които трябва да влеят сили в организма на Европа. Разбира се, никой няма предвид проекти като различните изоставени летища, магистрали и мостове, финансирани в миналото с европейски пари и оказали се после ненужни. Но кой ни гарантира, че този път ще бъде различно? Та нали за кратко време ще трябва да се изхарчат много пари? Гражданите също изпитват закономерни съмнения. В България, например, хиляди излязоха на улицата, защото се опасяват, че европейските пари отново ще потекат по тъмни канали.
Златният дъжд от Брюксел ще бъде изплащан от идните поколения. Някога. Сега трябва да се види най-вече къде тези пари биха могли най-добре да подпомогнат общото бъдеще на европейците и да ги направят по-силни. Например: в изграждането на една общоевропейска отбрана. Само дето за тази цел бяха предвидени едва седем милиарда евро - доста скромна сума в сравнение с целия пакет.
Разбира се, ЕС може да продължи и една чудесна инициатива, която възникна по време на сегашната криза, когато тежко болни пациенти от Северна Италия и Източна Франция бяха поети в болници в редица държави от ЕС и дори в швейцарски клиники. Защо да не се създаде общоевропейски регистър на леглата в интензивните отделеия и да се поеме ангажиментът, че по време на здравни кризи държавите-членки ще помагат бързо и небюрократично на всички граждани, ще си поделят наличната леглова база, медикаментите, предпазните маски? Ето, това би бил един истински исторически сигнал.
Сигнал, за който дори няма нужда да се вдигат големи билбордове с надписа: "Финансирано от Европейския Съюз".