Държавите в Европа подхождат по различен начин към предизвикателството, отправено от коронавируса. Кои как се справят? Анализът разкрива истински изненади.
В Европа броят на заразените с коронавирус нараства драматично. Редица държави въвеждат строги мерки за ограничаване на обществения живот, за да предотвратят разпространението на пандемията, което би поставило здравните им системи на тежко изпитание. В Германия районите, в които се отбелязва сериозен ръст на заразени, ще трябва да преустановят нощния живот, да въведат допълнителни правила за носенето на маски и да ограничат частните събирания. Целта е да се предотврати втори локдаун, обясни канцлерката Ангела Меркел. Франция обаче вече обяви извънредно положение и въведе вечерен час в големите градове. А Нидерландия, която при първата вълна на Ковид-19 в Европа успя да запази до голяма степен нормалното ежедневие на гражданите си, се принуди този път също да въведе сериозни мерки, затвори заведенията и забрани големите събирания.
Какво става в Източна Европа?
Чехия беше първата голяма държава в Европа, която въведе задължителното носене на маски и блокира обществения живот, припомня "Ди Велт". Полша също ограничи социалните контакти и затвори границите много преди Германия да постигне консенсус за мерките, които трябва да бъдат наложени. Тежките ограничения и бързата реакция позволиха на Хърватия през лятото да се рекламира като дестинация, която предлага сигурен туризъм в условията на пандемия. И докато решителните действия доведоха до овладяване на първата вълна от пандемията, сега статистиката сочи, че съществува реална опасност източните държави да изгубят контрол.
Причините са, че първоначалните успехи в ограничаването на разпространението на Ковид-19 в първата половина на годината доведоха както до безгрижие през лятото, така и до сериозен отпор срещу мерките заради тежко пострадалите икономики, обяснява "Ди Велт".
Може ли да стане по-лошо?
Някои от държавите, които бяха тежко засегнати от коронавируса в началото, са заплашени от още по-голямо бедствие в края на годината. Социалните контакти във Франция, Испания и Великобритания бяха сериозно ограничени. След отпускането на мерките се стигна до обратен ефект - хората решиха да се възползват максимално от възможността отново да се срещат. Изолацията удари тежко икономиката. Затова правителствата са много предпазливи към налагането на втори локдаун, въпреки че броят на новите случаи там в момента надминава тези през първата половина на годината.
Възможността за реакция е ограничена от политическите и обществените специфики. В Белгия например федералната структура и разделението на държавата правят по-строгата политика невъзможна. В Нидерландия пък дългогодишната либерална традиция наложи поставянето на акцент върху личната отговорност, а не нормативното въвеждане на рестрикции. И докато при първата вълна тази стратегия сякаш проработи, при втората ситуацията може да излезе извън контрол. Затова премиерът Марк Рюте беше принуден да въведе първите по-строги мерки.
Някои извлякоха поуки от съседите
Италия беше първата европейска държава, която беше тежко ударена от Ковид-19. Кадрите на препълнени болници достигнаха до цял свят и провокираха много лидери да въведат превантивни мерки, за да не се повтори италианският сценарий. В Австрия и Швейцария вирусът доведе до по-малко жертви, защото двете страни следиха случващото се в Италия и взеха съответните решения. По-своевременно от съседите си реагираха и Португалия, и Ирландия. Активното младо население на столиците Виена, Лисабон, Копенхаген и Дъблин сега се превръща в сериозен носител на заразата, защото компенсира социалните контакти, от които бе лишено в първите месеци на пандемията.
Локдаунът е твърде скъп, дори за Швейцария
Могат ли държавите да си позволят втори локдаун? Въпросът е спорен, дори когато засяга най-богатите държави в Европа. "Нямаме парите за това", заяви швейцарският финансов министър Ули Маурер.
"Примерните" държави като Германия също са изправени пред изпитание. Федералната република държеше пандемията под контрол, но на 15-и октомври регистрира най-много заболели в един ден от появата на вируса насам. Северните страни като Норвегия и Финландия имаха преимуществото, че са отдалечени от Италия, и имаха повече време да реагират подобаващо. Освен това в тях работата вкъщи и дигиталното образование са далеч по-разпространени и развити, отколкото на юг. Слабата гъстота на населението в двете държави заради географските им особености им помогна да ограничат разпространението на пандемията.
Изненадващо за мнозина, Гърция също попада в категорията "държави за пример". Атина наложи мерки и отмени масовите празненства още през февруари, докато Германия спокойно отпразнува карнавала. Гърция сякаш компенсира това, което ѝ липсваше по време на дълговата криза: дисциплина и доверие в управляващите.
Ще се окаже ли права Швеция?
Швеция избра свой собствен път, по който отговори на пандемията. Магазините и училищата останаха отворени, а управляващите се довериха на личната отговорност на своите граждани. Дали тази стратегия е била успешна, все още е спорно. Едно е ясно - Швеция е сред държавите, в които смъртността е най-висока. В отговор на сериозната критика, която получи, Стокхолм все пак ограничи големите тържества, но строгите рестрикции, с които жителите на другите европейски държави трябваше да се съобразяват, продължават да са табу. Кривата на заразяванията в Швеция е по-различна от тази в останалите държави. В момента тя нараства бавно и дори незначително, ако се съпостави с други страни в Европа. Германия вече не категоризира скандинавската държава като рискова. Изглежда сякаш Швеция успя да овладее пандемията, обобщава "Ди Велт".