Няма желание от страна на обществото за затягане на мерките заради пандемията. Това сочи 11-ото изследване на „Галъп интернешънъл“ на база бърз телефонен сондаж сред 800 души.
"Крехко е мнозинството в полза на маските, все пак българите чуват и много лъжливи новини. Расте делът на хората, които силно вярват в конспиративните теории, и на тези, които са силно притеснени от пандемията, тоест, забелязва се ръст на крайните мнения. Губи територия умерената реакция макар делът засега да е най-голям при нея", коментира пред БНР Първан Симеонов.
На границата на октомври и ноември общо 44,5% са напълно съгласни (15,1%) или по-скоро съгласни (29,4%), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса, а общо 53,6% са по-скоро несъгласни (25,2%) или напълно несъгласни (28,4%).
Данните сочат, че с решителния ръст през есента, а и вероятно с новия политически контекст от лятото насам, оценките са по-ниски.
От лятото насам явно има и известно „свикване с мисълта“ – вероятно заради новините от други европейски страни. Ако при предходния скок, през лятото, около 60% са били несъгласни, а под 40% – съгласни, сега отговорите са в съотношение 50,8% съгласни (21,8% по-скоро съгласни и 29% напълно съгласни) срещу 47,6% несъгласни (18,6% по-скоро несъгласни и 29% напълно несъгласни).
"Въпреки тази тенденция и ръста на новите случаи обаче ясно мнозинство в подкрепа на нови мерки липсва – за разлика от настроенията през пролетта, когато по много критерии личеше сериозна обществена готовност за повече ограничаване", коментират от "Галъп".
Изследването отчита тенденция българите да предпочитат да разчитат повече на личната си отговорност. Предстои да се разбере обаче колко сериозна е тя. Например, мнозинство, макар и крехко (50,6%), приема, че маските осигуряват добра защита. 45,7% са на обратното мнение, а има и известен дял колебаещи се.
В общи линии, българите явно показват разбиране към мерките и необходимостта от тяхното съвестно спазване, но явно личи, че немалки дялове предпочитат да вярват и в алтернативни истории, сочат още анализите.
В същото време ясно личи тревогата за стабилността на здравната система. 76,2% споделят страха, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда. 21,7% явно не изпитват такъв страх, а има и известен дял колебаещи се.