В началото Швеция избра по-различен път в борбата срещу коронавируса и си спечели както овации, така и критики. Заговори се дори за „шведски модел“. Междувременно скандинавската страна реши да коригира стратегията си.
Няма да е честно, ако кажем, че Швеция не постигна никакъв успех в своите усилия срещу пандемията. За разлика от други страни, по време на първата вълна там не затвориха училищата, с изключение на горните гимназиални класове, така че и днес в много други държави се опитват да подражават на Швеция, въпреки ръста на заразяванията. Но ако не броим опита с училищата, шведският модел не може да е пример за подражание. Сега, когато втората вълна мощно заля и Швеция, там сякаш започват да го разбират. Вече от доста време се предприемат корекции, от доста време се налагат по-строги правила и ограничения, тъй че в крайна сметка шведският модел изглежда все по-малко окуражаващ.
Шведският COVID-експеримент
Става все по-очевидно, че вирусът отправя предизвикателството си в еднаква степен към всички общества, а изборът на перспективни мерки се оказва ограничен. И в крайна сметка отговорност за поетия курс трябва да поеме политиката. Откакто коронавирусът затегна хватката навсякъде в Европа, повечето страни тръгват на битка срещу него със сходни оръжия. Само шведите бяха поели по друг път: там не политиката, а здравните служби се опитваха да го овладеят. Да, и там всекидневието се промени, но ограниченията, наложени в обществения живот, не бяха толкова мащабни, колкото другаде.
Най-вече критиците на германската политика за борба срещу коронавируса дълго време смятаха Швеция за някакъв „остров на блажените“, за доказателство, че мерките може да са по-хлабави, а опасността навярно не е толкова голяма. Статистиката обаче показваше, че броят на заразените и на починалите в Швеция е многократно по-висок в сравнение с всички съседни страни. Много бяха жертвите в домовете за възрастни и безпомощни хора. Нов доклад показва, че по време на първата вълна грижите за възрастните пациенти са били незадоволителни. Броят на починалите в Швеция досега възлиза на 6600 – четири пъти повече от съседните Дания, Норвегия и Финландия, взети заедно.
Знаем причините, поради които Швеция избра алтернативен път. Страната е голяма и рядко заселена. Важна роля играе и политическата традиция: хората имат голямо доверие във всички публични служби, които са в сериозна степен независими от политиката. Освен това, според законите в страната, и самото правителство има доста ограничени правомощия. На този фон обаче здравните служби и главният държавен епидемиолог Андерс Тегнел излязоха с някои доста съмнителни оценки и объркващи послания. Най-напред рискът от разпространяването на вируса в Швеция беше оценен като нисък, после дойдоха приказките за увеличения имунитет след първата вълна (макар че никой не беше издигнал т.нар. „стаден имунитет“ като официална цел), за да се стигне до упоритото нежелание на Тегнел да признае втората вълна, въпреки че още в началото ѝ няколко шведски региона регистрираха ръст на заразите и настойчиво препоръчаха ограничаване на контактите.
Много нови инфекции, настроенията се обръщат
В Швеция няма разработено мобилно приложение за опасността от зараза с COVID-19, не съществуват и ясни предписания за носенето на маски. След един относително спокоен период през лятото, в момента броят на новозаразените за двуседмичен период възлиза на 634 на 100 000 души население. В Германия той е 304.
В самата Швеция дълго време бяха доволни от избрания собствен път, но в момента настроението се променя. Последните допитвания показват, че доверието към службите и лично към Тегнел спада. Можем само да гадаем дали министър-председателят Стефан Льовен изпитва същите колебания, макар че отдавна вече се говори за разрив. Льовен дълго време подкрепяше линията на здравните служби. Навремени дори изглеждаше, че се крие зад гърба на специалистите. В същото време и в самата Швеция още от самото начало се чуваха критики срещу националния модел, а сред научните среди и в медиите звучаха призиви за по-строги мерки. Но правителството трайно създаваше у хората усещането, че здравните служби си знаят работата. И им прехвърляше цялата отговорност. А може би просто не желаеше да поеме своя дял от отговорността? Но и това статукво в Швеция вече се променя.
По-строги мерки срещу настъплението на заразата
Льовен все по-често говори за опасността от коронавируса и рисува все по-мрачни картини, включително и в едно от много редките си обръщения към нацията. Многозначителен е и фактът, че министър-председателят лично оповести новите, по-строги мерки: като се започне от забраната на алкохола след 22 часа и се стигне до ограничението за събиране на максимум осем души на обществени места. Защото вече става дума не само за борбата срещу вируса, но и за въпроса от кого шведите ще търсят отговорност, когато броят на жертвите стане прекалено висок.
Специалистите трябва да дават съвети, решенията обаче взимат политиците. „Всички ние трябва да положим повече усилия“, призова Льовен. А това определено се отнася и до самото правителство в условията на пандемия.
Матиас Висува, ФАЦ