Институт „РЕГО“ проведе кратко проучване на тема „Ваксинирането срещу COVID 19“. На въпроса „Бихте ли се ваксинирали срещу COVID 19?“ повече от половината от респондентите (56,3%) заявяват, че не биха се ваксинирали, утвърдително отговарят 28,8%, 14,7% се колебаят дали да се ваксинират, а 0,2% са на мнение, че COVID 19 не съществува, съобщиха от пресцентъра на института.
Високият дял на респондентите, които не искат да се ваксинират е в разрез с дългогодишната и устойчива култура на ваксиниране в България. Имунизационният календар у нас е дори по-добре приложим и пълен в сравнение с този в някои от развитите страни. Следователно ваксинирането конкретно срещу COVID 19 е извадено пред скоби и има своя уникална специфика в контекста на COVID кризата и съвременните комуникации.
Високият дял на отказите вероятно е вследствие на грешки на комуникационно ниво по отношение на ваксинирането и ваксините, и в липсата на доверие в системата (на публична комуникация, на властта, на ваксините, които се разработват).
Демократичните общества се базират на доверие и дефицитът му по въпроса за ваксинирането у нас ще направи борбата с вируса много трудна и тромава. Ако не се смени тази тенденция ваксинирането няма да може да постигне целите си, а именно да се ограничи и спре разпространението на заразата.
Мнението на изследваните лица изглежда повече от консолидирано по отношение на въпроса „Доброволно или задължително за всички трябва да бъде ваксинирането срещу COVID 19?“.
Повече от две трети от интервюираните (87,4%) са категорични, че ваксинирането трябва да бъде доброволно. На противоположното мнение, че трябва да бъде задължително са едва 6,4%.
Не могат да преценят коя от двете възможности е по-добра 5,1% от респондетите, а 1,1% от тях считат, че COVID 19 не съществува.
Очевидно е, че промени по отношение на този въпрос в българската политика биха били непопулярни и неприемливи за огромното мнозинство граждани. Характерът на ваксинирането в обозримо бъдеще у нас ще е доброволен.
На въпроса „Намирате ли необходимата Ви информация за ваксинирането срещу COVID 19?“, по-голямата част от респондентите отговарят, че намират цялата им необходимата информация за ваксинирането срещу COVID 19 – 37,6%, сравнително по-малко са тези, които откриват само част от информацията – 13,1%, а 28,4% въобще не я намират.
Не са търсили информация за ваксинирането или въобще не се интересуват от подобна информация съответно 16,1% и 4,8% от интервюираните лица.
Тези данни разкриват известен проблем с достъпа до информация за ваксинирането срещу коронавируса. Въпреки морето от информации, което залива денонощно българското обществото по темата за ваксините и ваксинирането, е налице липса на единни и авторитетни информационни източници.
В случая можем да говорим за комуникационна дисперсия.
Ясно е, че има нужда от спокойно, научно обосновано, авторитетно лидерство, което да събира и дава информация с цел внасяне на повече яснота по въпросите за ваксините и ваксинирането в европейски и глобален мащаб, с даване на примери, споделяне на международен опит, научна аргументация и съпоставяне на плюсове и минуси от различните ваксини, както и съответните рискове, които носят.
Несъответствието е възможно да се дължи на ирационални инстинкти по отношение на ваксинирането и на недостатъчната информация. Имайки предвид и големия дял на изследваните лица, които не намират необходимата им информация за ваксинирането срещу COVID 19 (28,4%), може да се заключи, че е необходима целева политика на обяснение и разяснение по изследваната тема.