До 2027 г. България ще има достъп до европейско финансиране в размер на 24 млрд. EUR. Това е близо 40% от БВП на страната за 2019 г. Също така в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост страната ни ще може да използва грантове на стойност 6 млрд. EUR, което е 10% от БВП за 2019 г. От степента и скоростта на усвояване на тези средства, както и добавената стойност на това финансиране, до голяма степен ще зависи икономическото възстановяване на страната. Това стана ясно по време на представяне на анализ „Българската икономика преди и по време на коронавирусната пандемия: предизвикателства, възможности и перспективи в контекста на Европейския съюз“. Анализът беше представен от Германо-българската индустриална търговска камара (ГБИТК) и Института за икономически политики.
„Проучването разглежда отделните отрасли на икономиката преди и след пандемията и прави предложение за това как може да продължи развитието след нейното отминаване. Тя все още не е преодоляна, но има светлина в дъното на тунела – има ваксина, която не достига, но това ще се промени. Борсите не се сринаха, което е добър индикатор за това какво е настроението“, каза Торстен Гайслер, ръководител на Бюрото на Фондация "Конрад Аденауер" в София. Според него, важно е, че средствата ще се използват не само за възстановяване на икономиките на държавите, а ще се инвестират в иновативност насочени към устойчивото развитие и екологията.
„Пандемията носи перспективи в някои области като например дигитализацията в бизнеса. Индустрия 4.0 не е само теория, а вече се прилага на практика. Диверсификация на веригите на доставки също има развитие. Гледайки миналото трябва да държим погледа насочен към настоящото и бъдещето“, каза по време на представянето д-р Митко Василев, главен управител на ГБИТК. Той припомни, че Германия продължава да бъде важен икономически партньор на България. Германия продължава да бъде важен икономически партньор на България. Все още не са налични окончателните данни за 2020 г., но през 2019 г. стокообменът между България и ФРГ възлиза на 8.5 млрд. EUR, което беше абсолютен рекорд. Очаква се около 5-6% спад през 2020 г.
В изследването, реализирано в една доста динамична среда през летните месеци на 2020 г., са разгледани 7 сектора: автомобилостроене, машиностроене, електроника и електротехника, производство на пластмаси, ИТ и ИКТ, химическа промишленост и производство на храни и напитки.
Прогнозите на различни институции са, че през текущата година спадът на БВП ще е по-малък спрямо 2020 г. Така например, Министерството на финансите прогнозира за 2021 г. той да е 2.5% срещу 3% за 2020-та. Прогнозата направена от БНБ в края на декември 2020 г. е, че БВХ на страната ще се свие с 3.7% през текущата година срещу 4.4% през миналата. При Европейската комисия прогнозите са съответно 2.6% за 2021-а и 5.1% за 2020-та.
„Възстановяването на икономиката през 2021 г. ще е с по-нисък темп от този в ЕС и еврозоната. Обяснението за тези прогнози е, че българската икономика е силно обвързана с икономиките на водещите страни в ЕС, като например на първо място икономиката на Германия и от тази гл.т възстановяването у нас ще зависи от възстановяването при тях. Ще има разлика от няколко месеца, през които първо ще се възстанови германската икономика и след това българсата“, каза по време на представянето на резултатите Ясен Георгиев от Института за икономически политики.
Какво се случи с пазара на труда?
Малко преди кризата беше достигнато най-ниско ниво на безработица. България беше много близо до европейския коефициент на заетост и посрещнахме кризата в добро състояние на пазара на труда. Първоначалните очаквания бяха, че ще изпратим 2020 г. с коефициент над 8% и дори 10%. Това не се случи поради една или друга причина. Имаме комбинация от устойчивостта на фирмите, мерките на правителството и така в края на миналата година нивата на безработица у нас бяха 6.7%, което и на общоевропейско равнище е доста добър показател, коментират анализатори.
Външната търговия
несъмнено има ключова роля за развитието на икономиката. Безспорен лидер тук е Германия. Тя заема най-голям дял в стокооборота. Над 13% за 2019 г. Следва Румъния, а третата позиция е за Италия. В ТОП 5 влизат още Турция и Русия.
Експортът
също бележи значителен ръст през последните години. Най-голям остава делът на суровини и материали, следван от потребителски и инвестиционни стоки. Делът на износ на енергийни ресурси остава нисък. Идентична като количество е картината и при вноса.
Това, в което България има потенциал за развитие, е участие в европейските вериги за доставки. България е на пето място, след държави като Словакия, Унгария, Чехия и Словения.