По време на първата вълна от пандемията редица индустриални предприятия в Турция не въведоха съкратено работно време, нито програми за парични компенсации, а продължиха да произвеждат, преориентирайки се към по-голям износ. Тази стратегия явно даде плодове – междувременно турците получават поръчки от Италия и други страни, които никога преди не са проявявали интерес към турската продукция.
Прогнозите за срив не се сбъднаха
Последиците от това намират отражение и в цифровите данни, отбелязва „Ханделсблат“ и пояснява: „Турската икономика навярно спада към малкото стопанства в света, чийто брутен вътрешен продукт (БВП) нарасна през 2020, макар и с малко. Световната банка отчете 0,5% прираст за 2020, а МВФ – дори 1,2%. На фона на прогнозата на Световната банка за срив на турската икономика с 4,3%, това е феноменална стабилност“, посочва изданието. Прогнозата за 2021 година е за 4,5 на сто икономически ръст, а за 2022 - дори за пет процента.
Причините за това развитие са няколко. През цялата 2020 икономиката продължи да работи на бързи обороти. Разрешителните за строителство бяха издавани в спешен порядък, а често за строежите в големите градове биват наемат работници от Анадола. Властите сметнаха, че не си заслужава нито от финансова, нито от епидемична гледна точка да върнат тези хора обратно по родните им места. За хотелите по турската Ривиера пък бе разработена специална хигиенна концепция, която им позволи да продължат да приемат туристи. Мнозина хотелиери инвестираха стотици хиляди евро в преградни стени, допълнителен специално обучен персонал и дезинфекция на стаите. Този икономически курс бе подкрепен от паричната политика на Анкара, коментира „Ханделсблат“.
Основният лихвен процент остана нисък до ноември 2020, това позволи на потребителите да купуват евтино на кредит, а предприятията използваха ниските лихви, за да инвестират. Ниските лихви натиснаха курса на турската лира до рекордно ниско ниво. Но онова, което беше проблем за потребители и вносители, доведе до поевтиняване на турските експортни стоки и ги превърна в хит на много места по света – от селскостопанските продукти до турската стомана, чиито цени накараха конкурентите от Тисен-Круп и Арселор-Митал да подадат оплакване за дъмпинг до Еврокомисията. На Турция обаче това се отрази благотворно – много фирми изкараха рекордни печалби.
Инфлацията остава риск
С началото на втората вълна от пандемията Турция въведе строг локдаун за населението – забрани за излизане навън, задължение за носене на маски навсякъде извън жилището, както и масово тестване и проследяване на контактите на заразените. Млади и възрастни хора нямаха право да ползват обществения транспорт и можеха да излизат от дома само в определени часове, а всички ученици минаха на дистанционно обучение, което беше добре организирано.
Икономиката добре се съобразява с тези мерки, за нея и бездруго те са по-положителни, отколкото пълното затваряне на всичко. Не само супермаркетите останаха отворени, а и редица други магазини, както и търговските центрове и хотелите. Опасността при това развитие обаче е свързано с високата инфлация, която нарастваше през последните 4 месеца. През януари тя беше достигнала 15%. Ако в резултат на ниската основна лихва лирата отново се срине, планината от вътрешни дългове ще се превърне в бомба със закъснител, коментира „Ханделсблат“.