Колкото повече се бави ендотрахеалната интубация при пациенти с коронавирус в критично състояние, толкова по-голяма е вероятността от летален изход или негативни последици за белите дробове. Това е заключението на проучване, проведено от испански учени и публикувано в сп. Critical Care.
Изследването е обхванало 205 пациенти, приети в спешни отделения на университетските болници "Арнау" и "Санта Мария" в Каталуния.
Целта е да се установи дали периодът от време, който протича между прилагането на механизми за асистирано дишане (кислородотерапия или неинвазивна вентилация) в момента, в който пациентите са интубирани и подложени на механична вентилация, влияе на смъртността или fudpld белодробни последствия.
"Анализът показа значителен ръст на смъртността в групата на пациентите, интубирани след 48 часа. Всъщност за всеки ден, през който се забавя ендотрахеалната интубация, смъртността нараства с 9%", отбеляза директорът на Изследователския център по биомедицина Феран Барбе.
Освен закъснялата интубация, фактори като възрастта и нивата на креатинин при постъпване в болница също оказват значителен ефект върху смъртността, става ясно още от проучването.
Също така, при пациентите, получили по-късно инвазивна механична вентилация, са отчетени по-сериозни негативни последствия за белите дробове.
По тази причина изследователите препоръчват да се извършва индивидуален анализ за вероятността да бъде необходима инвазивна механична вентилация и при нужда от такава, тя да бъде приложена възможно най-скоро.