Проф. д-р Боряна Делийска, д.м.н., е специалист по нефрология и вътрешни болести в Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”. Тя е член на Българското дружество по нефрология, член на Европейската асоциация по диализа и трансплантация; на Европейската бъбречна асоциация; на Световното дружество по нефрология.
Проф. Делийска е външен експерт към НЗОК, член на комисии към Ректората на МУ, към Министерството на здравеопазването, към Министерството на образованието. Член е на редакционните колегии на няколко списания. Многократно е специализирала в университетски клиники в Германия - Мюнхен, Йена, Ерланген, където е изнасяла и лекции.
Владее английски, немски, руски, италиански език. Има над 160 публикации в чужди и български списания, автор на няколко книги.
Бъбрекът при възрастните хора - остарял или болен?
Оказва се, че леко повишен креатинин при възрастния човек може да е израз на здрав, но остаряващ бъбрек. Но може да е показател и за влошена бъбречна функция.
Ето какво обяснява проф. д-р Боряна Делийска, д.м.н., водещ нефролог у нас, в интервю за сайта Zdrave.to.
- Проф. Делийска, защо е важно да се разграничи остаряващият, но здрав бъбрек от остаряващия и болен орган?
- Обикновено след 40-годишна възраст бъбречната функция намалява с една единица ежегодно. А при намалена бъбречна функция се повишава един показател в кръвта – серумният креатинин. Той е белег за състоянието на бъбречната функция. При повечето здрави възрастни хора (70-80 и повече години) бъбречната функция е значително намалена, като серумният креатинин е леко повишен.
Това обикновено много притеснява близките на такива пациенти и те започват да се интересуват защо е повишен креатининът, но не от официални източници, а от интернет. Където попадат в повечето случаи на невярна информация, като например риск от диализа и какво ли още не. Това не е точно, защото леко повишен креатинин при възрастния човек може да е израз на здрав, обаче остаряващ бъбрек.
И не се налагат абсолютно никакви мерки и диети. В същото време и болният бъбрек може да е с влошена функция, но да се пренебрегне лечението на заболяването, довело до това. Затова е много важно и аз искам да го подчертая - да се разграничи дали се касае за естествено остаряване, т.е., стар и здрав бъбрек, или за стар и болен бъбрек. Но не всеки може да се ориентира, защото не знае как да отчете различията между здрав и стар, и болен и стар бъбрек. Това е приоритет на нефролозите.
- Какви промени настъпват в бъбреците с напредването на годините?
- Първо да отбележа, че остаряването е на всички нива. То включва всички системи в организма, отделния орган и клетка. То зависи от доста и различни фактори, но до известна степен е индивидуално. Както косата е бяла и лицето е с бръчки, както сърцето е леко уморено, така и бъбрекът не прави изключение от този неминуем процес на остаряване. И той остарява заедно с всички органи и системи, с всичките клетки, които човек има в тялото си.
Относно конкретния въпрос: променя се външният вид на стареещия бъбрек. В смисъл, той намалява големината си, става по-малък в сравнение със здравия бъбрек на младите. Бъбречната тъкан, т.нар. паренхим, изтънява. А централната част (бъбречното легенче) се разширява. Това е външният израз на остаряване на бъбрека. Отделно от това настъпват и повече склеротични промени в отделните структури на бъбрека, които всъщност са физиологични при голяма част от тези пациенти.
Освен видимите промени на стареещия бъбрек има и различни функционални промени. Изразяват се в намаляване на бъбречната функция, промени в екскрецията на вода, на натрий; промени в хормоналната активност, а също и нарушен отговор на различни стимули.
Например за възрастния човек е често срещано явление да има високо систолно артериално налягане и ниско диастолно налягане, т.е., една голяма амплитуда. И не на последно място, трябва да отбележа, че възрастните хора са предразположени към някои допълнителни бъбречни промени, като остро бъбречно увреждане. Те са по-склонни да развият такова състояние, при тях то е по-често срещано.
Типично за възрастните хора като цяло, както и за остарелия бъбрек, е едно трудно възстановяване след каквото и да било нарушение или заболяване. В смисъл, докато след една банална инфекция на пикочните пътища например млад или човек на средна възраст се възстановява за 3 дни, възрастният се възстановява за 30. Т.е., силно намалена възможност за възстановяване, намалена е възможността за адаптация на организма, включително на бъбрека към някои изисквания. Така че освен видимата (макроскопска) промяна във външния вид на бъбрека има и микроскопски промени, които се установяват с наблюдение на бъбречната тъкан под микроскоп. Настъпват и различни функционални изменения, като при болния стареещ бъбрек всичките тези промени, които изброих, са доста по-напреднали и по-изразени.
- Кои бъбречни и придружаващи заболявания се отразяват най-много на бъбрека с напредването на възрастта?
- В хода на годините почти всички бъбречни заболявания могат да доведат до увреждане на бъбрека с различно по степен намаляване на функцията му. Когато освен възрастта като причина за намаляване на бъбречната функция се добави и някакво първично бъбречно заболяване с хроничен ход, при този пациент функцията на тези органи ще намалее по-бързо. Много често това е високото или недобре коригираното кръвно налягане в хода на десетилетия, недобре лекуваният захарен диабет
Допълнително различни имунни и автоимунни бъбречни заболявания също се отразяват. А и често рецидивираща бъбречно-каменна болест, водеща до многократни операции, екстракорпорално разбиване на камъните и т.н., също уврежда бъбрека. Защото много често нефролитиазита (бъбречно-каменната болест) е придружена и с възпалителни процеси.
Нека да уточня, пък и то се знае, че бъбречно-каменната болест не е възрастово заболяване, по-често се развива в млада и средна възраст. Но последствията от дълготрайна усложнена нефролитиаза (големи камъни, наложили се операции, възпаление и др.) в хода на годините може допълнително да увреди бъбреците.
- До каква степен влияе на бъбречната функция приемът на много лекарства, предписвани на възрастния човек по различни здравни поводи?
- Това е много съществен въпрос, който щях да засегна. Оказва се, че възрастните пациенти вземат много лекарства, защото често те страдат не само от бъбречно заболяване, но и от още поне 4-5 други. Всеки специалист предписва своето лечение, което включва 2-3 медикамента. Проблемът е, че невинаги възрастният човек съобщава на специалиста, че приема и други лекарства, предписани от друг лекар. Да не говорим, че нестероидните противовъзпалителни средства се гълтат масово от възрастните хора.
Човек може да си ги взема свободно от аптеката, освен това се рекламират непрекъснато. Възрастният човек не смята за нужно да каже на лекаря, независимо с каква специалност е, че взема този тип лекарства. Тези пациенти са с гонартроза, с шипове и т.н. и непрекъснато вземат този тип противовъзпалителни обезболяващи медикаменти, които понякога правят доста неблагоприятна връзка с други групи лекарства, които приемат. Ето така може да развие остро бъбречно увреждане.
Моят съвет е, когато ходят при различни специалисти, да информират всеки от тях какво им е назначено за прием до момента. Ако не могат да запомнят, да си носят торбичката с лекарства или да го имат записани. Защото например високото кръвно налягане се лекува от кардиолог, но и от нефролог.
И пациентът идва от кардиолог при нефролог. Кардиологът му е изписал лекарство от някаква група, нефрологът му дава медикамент с друго търговско име, обаче от същата група лекарства. Аз съм имала пациенти, които пият от една и съща група медикамент, просто с различни търговски имена. Т.е., този възрастен човек взема двойна доза от едно и също лекарство, което става рисково.
Също така моят съвет е, когато възрастният човек отиде при някакъв специалист, да си носи всичките документи, защото аз като нефролог твърдя, че бъбрекът реагира на всичко – на лекарства, на вредности от околната среда, на някакви драстични диети и т.н.
Независимо за какво са предписани лекарствата, той трябва да предостави цялата папка с медицинска информация на съответния специалист, за да може да се прецени какво взема този пациент, дали до момента лечението му е добро, дали се е повлияло например кръвното налягане или има нужда от допълнително лечение.
Ако той знае само, че сутрин взема едно „розовичко”, а вечер едно „червеничко” хапче, ние лекарите няма да разберем какво точно приема. И не е изключено например нефрологът да му даде пак същото лекарство, само че с друго търговско име. А възрастните хора са много изпълнителни в това отношение.
Билките също може да са опасни, казва специалистът. Понякога възрастните хора се самолекуват, особено с билки и хранителни добавки.
“Хората масово се самолекуват, за съжаление. И понякога ги приемат в големи количества. Но не знаят, че например джинджифилът и гинко билоба, крайно популярни сред хората и масово използвани, не са толкова безопасни. Защото взаимодействат с някои медикаменти – например, за да не се съсирва кръвта при определени, по-често сърдечни заболявания и др., и при обмяната на лекарствата в организма може да се повиши или намали ефектът от медикамента и/или той да не действа, което е високо рисково за пациента. Той може да получи някакви усложнения. Същото бих казала и за друга популярна билка – кантарионът.
В част от листовките на лекарствата пише изрично да не се приема лекарството Х заедно с кантарион. Кантарионът е много полезен като чай, но комбинацията на лекарството Х с него отново може да направи медикамента или токсичен, или да не действа. И двете ситуации са крайно рискови за един възрастен човек. Защото възрастният организъм е много крехък. Както по отношение на бъбреците, така и на другите органи. Т.е., трудно се възстановяват, така че по-добре да не се правят излишни рискове само защото съседката така казала…“
- Проф. Делийска, ясно е, че възрастните хора няма как сами да се справят, особено ако са болни, имате ли някакви конкретни съвети към техните близки – от гледна точка на темата, която обсъждаме?
- Да, искам да кажа на близките на възрастните хора следното: нека да не се плашат чак толкова, когато техният родител при изследване се окаже с леко повишен креатинин. Да не търсят по интернет съвети и диети. Това е абсолютно вредно.
Трябва да потърсят компетентен нефролог, който да може да разграничи дали това е физиологичното остаряване на един бъбрек или е стар бъбрек, който е болен. Имаме си начини и критерии, според които можем да преценим двете състояния. Защото едното изисква все пак и лечение, а другото само периодично наблюдение.
И друг не по-малко важен момент, но се случва често: роднината на този възрастен човек чете в интернет за диета при бъбречна недостатъчност, както и че близкият му може да стигне до „изкуствен бъбрек”. Болният на 80 години, с леко повишен креатинин, е много-много далече от диализа, едва ли ще се стигне дотам. Да, близките имат желание да помогнат, но диетите в интернет не са точни. Много ги моля да не прекаляват в това отношение.
Или пък другата крайност: близкият роднина забранява на пациента, разбира се, с добри намерения, да яде каквото и да е. И човекът кара на картофи и ориз.
Той е възрастен, има лошо съзъбие, ченета, с депресия е (починали са негови близки или приятели), чувства се в някаква изолация, немощен, не може да излезе да се поразходи. И ако го подложат на картофи и ориз, това е, грубо казано, пряк път пациентът бързо да си отиде от този свят. Затова нека да отидат при нефролог, не диетолог. Диетологът е далече от правилния диетичен режим при възрастни хора, особено с влошена бъбречна функция. Нефрологът е този, който ще му обясни и дори може да му даде примерен режим на хранене.
Искам да обърна внимание, че това са световните препоръки, които излязоха през последните една-две години. Те касаят именно храненето при бъбречно болни възрастни хора, с леко повишен креатинин. Първото, което казват: важно е да се запази хранителният статус. Което значи да се яде пълноценна храна колкото е възможно за този възрастен човек, да не му се ограничава.
Защото по принцип, възрастните хора ядат по-малко. Те намаляват мускулната маса, а това е свързано с повишената смъртност при тях. В желанието си да помогнат за по-дълго време близките им, без да са компетентни, естествено, търсят съвет от интернет и подлагат възрастните си роднини на много драстични диети. Възрастният човек трябва да си хапва по малко, на често и разнообразно.
Повечето от тези хора във вече напреднала възраст ядат много малки количества. Нищо няма да им стане, ако си хапнат дори от най-вредните продукти, ястия и прочее.